×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 3346

Анкета: Промяната в моето училище

Автор
Петък, 26 Февруари 2016 08:53
Анкета: Промяната в моето училище

Зададох два въпроса на повече от сто единадесетокласници от една българска езикова гимназия. Отговориха анонимно и писмено. Получих приблизително еднакви отговори, което ме навежда на мисълта, че не е лошо да се вслушаме.

Езиковите са особен род училища у нас – атмосферата е приблизително еднаква навсякъде, а учениците надхвърлят средната интелигентност. Там все още се споменава думата „ниво”. Има разлика между възможностите на тези, които учат в ЕГ-то и в другите училища. Не се работи лесно на подобни места, защото класовете са големи, макар и възприемчиви, родителите са с повече претенции. Залагането на точни и адекватни критерии е задължително. Няма как да пропусна, че ако човек реши да се занимава с частни уроци – това е мястото... Независимо, че се подписват декларации за сблъсък на интереси – по тези места всички си затварят очите. Директорите на по-добрите езикови принципно са познати в областните си градове, защото обучават (или са обучавали) децата на не един и двама местни началници.

Въпросите ми към учениците: „Как си представям училището на бъдещето?” и „Какво искам да се промени в моето училище?”

Учениците като цяло искат по-човешко отношение, по-малко натоварване и по-добре устроена база, както и максимално осъвременяване и интерактивност на учебния процес чрез интернет, модерни дъски и медии. Учителите да „разчупват” часовете, по възможност да са млади и интересни, за да се общува по-лесно с тях. Искат да учат по-интересни неща, да имат достъпни учебници, да могат да избират предметите, които са им важни. „Да зубрят по-малко”, затова са им нужни кабинети по химия, физика и биология – също така и лаборатории.  

Учениците ни пледират за повече проекти (и практики близо до живота), както и за „различни и разнообразни подходи на преподаване”. Оценяване спрямо силните и слабите страни, разбиране. „Да няма „нощна смяна”, както и часове в 7. 30”. „Бъдещето е уютно място” – споделя някой върху белия лист хартия, но там вероятно ще има роботи, а не учители. Съвсем конструктивно предлагат часове по кариерно развитие и осведоменост, където ще могат да разбират повече себе си и какво искат да правят, както и в коя държава да учат. Информираност за отделните професии. И най-вече, образователната система да зачита личността, както и знанието да е по-важно от оценките. „Редно е всички класове да са еднакво облагодетелствани”, както и изборът на изучаван предмет да е в основата. По-малко часове – по-добра програма, в която да няма много разказвателни предмети за деня, а езиците да са накуп. По-малък брой ученици в клас, за да е възможно да се обучават индивидуално.

Открих и предложение за часове по сексуална култура, защото СПИН e опасност, а и безразборният секс при някои момичета в България (конкретно беше споменато „момичета”) започвал някъде на четиринадестина и половина и това “не е безопасно за живота на човека”.

Предлагат превоз из целия град.  Спортната база трябва да се подобри – да има фитнес, басейни, баскет, по-добра настилка...

И най-вече учителите да се съобразяват с графика си за контролни и класни, ако не – да не правят график... Повече избор при изучаването на чужди езици и адекватност спрямо времето.

Идеята за училището в бъдещето им звучала отвлечено, все пак и настоящето също е важно... Но  ме разбирали и се надявали да не ги позная по почерка. Познах ги и заключих листите в чекмеджето...

Ако всичко, което предлагат учениците ми, се развие – би се превърнало в образователна политика. Наясно съм, че едни училища притежават – едно, а други са напред – с друго. Въпрос на личен мениджмънт, а по-често и на лобиране.

Промяната в българското училище първо трябва да започене от въпроса какъв е ученикът днес и от какво има нужда той. Забелязвам обаче че никой не иска да се занимава с нас – учители и ученици. Или ако се занимава, е проформа.  Ако може да ни направят реформата, без да се слиза толкова „ниско”... Откривам „бягство” от учителя – като професия, разговор или просто като грижа. Направих справка за какво най-често се споменава българският учител – най-често напоследък ни споменават, когато родител или ученик набие някой от нас.

В очите на учениците учителите са стари, a често и неадекватни (като се има предвид, че за тях тридесет години е пределът). Шейсет години е много за една жена в училище – независимо как се чувства и колко много може.

Вторият важен момент в реформата, която очакваме е – издигане просперитета и статута на учителя (по-добри заплати, по-добри условия на труд). Ако преброим до три и спрем – следва олекотяване на учебните програми и планове и приключване на „дискусията” за учебниците, които някои превърнаха в свещено писание. Категорично трябва да се реже от конспекта по литература за матуртата – и то по много. От петнасейтте автори  и стоте текста – трябва да се съкратят половината произведения. И това да се случи без истерия, ако е възможно. След това да се опитаме да направим един „кръг” – задвижване на образователната ни система с ясни, смислени, прости и последователни правила. Нужни са по три-четири стъпки на година. Следва установяване на дефектите и отстраняването им – допускам, че за подобно задвижване десет години ще са достатъчни. В случай, че започнем днес без медийни акции и усещания за общественото мнение, което се проучва, а не се „усеща”. И на това отгоре не е дъвка от ЛаФка.  

Ако ученици от единадесети клас могат да стигнат до изводи как се гради качествено образование – не разбирам защо експертите не могат. Или не искат? 

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм