Ибрикчиите да не цапат българската история

Автор:
Петък, 01 Януари 2016 00:33
Ибрикчиите да не цапат българската история

Ибрикът е съд за вода. Той се използва предимно в ислямските общества за миене, служи и за заместване на тоалетната хартия. Слугите, които поливат на чорбаджиите, се наричат ибрикчии. Но за тяхната роля по-надолу.

От десетина дни в България върви народно недоволство срещу решението на образователното министерство да премести или премахне от учебниците някои от шедьоврите в българската литература и народното творчество, в които са описани теглилата на нашенците по време на турското робство. И още - робството да бъде заменено със съжителство. Темата е стара.

Преди години турският гнет се наричаше османско присъствие. Ако продължава така, не се знае как ще се нарича утре. Заради поредния опит да се изопачи родната история си замина просветният министър Тодор Танев, силно се надявам да го последва и заместничката му Ваня Кастрева.

Да си призная досега не бях виждал толкова задружен и спонтанен протест сред българите. Но за съжаление се намериха някои, които побързаха да се изсмеят на истинските родолюбци. Сред тях са и двама мои познати, които ги смятах за сериозни хора. Но тъй като претендирам, че съм коректен човек, а те са публични личности, няма да посоча имената им, за да им спестя псувните на много гневни хора.

Така че стигнахме до "хигиенистите". Тези хора смятат, че е грешно да се връщаме към периода на турското робство. Сега сме живеели в друг свят и не бива да се обръщаме назад. Очевидно е, че измислените "новатори" никога през живота си не са търсели истината в българския фолклор. Защото нямаше да подминат една народна мъдрост, която може да бъде пътеводна звезда за всеки народ. Тя гласи така: "Народ, който не помни миналото си, няма бъдеще".

Много по-опасни в групата на "новаторите" са тези, които се опитват да политизират турското робство.Те най-нагло заявяват, че, когато в държавата има проблеми, на преден план излиза турското робство. Възникват сериозни съмнения, че тези "специалисти" имат чисти помисли. Затова ще ги причисля към ибрикчиите.

И накрая ще задам следните три въпроса, без да искам отговори от тях. Романът "Под игото" излиза от печат през 1894 г. Пак ли причината за разпространението на книгата са проблеми в държавата? Вторият ми въпрос е свързан отново с Иван Вазов.

През 2009 г. "Под игото" печели първото място в класацията на "Голямото четене" за най-любима и четена книга на българите. Тук вече наистина има проблем. Но той е заради обичта на хората към родината. И трето. Един от най-великите български исторически романи е "Време разделно" на големия Антон Дончев. Той се появява през 1964 г. и е написан за 45 дни. А филмът, направен по книгата, взриви България. Явно и тук е имало, някакъв сценарий.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм