×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 3919

Убийци на тишината

Автор
Понеделник, 10 Август 2015 00:19
Стефан Северин Стефан Северин

1.

Яростно слънце е напекло бетона и асфалта на „Тракия" и вечер съпътстващата спалня на Пловдив е огромна акумулираща печка – не се диша! Някаква мижава хладинка се усеща едва след полунощ. Тъкмо ,когато сънят е надвил вече умората и те унася дрямка. Най-сетне ще поспиш! Но не би! До скоро бяха вувузелите африкански, които като ядно ято оси налитаха и се забиваха чак в мозъка. Крясъците след всеки гол и задължителните двучасови коментари след последният съдийски сигнал. Това мина и отмина! Пък и е оправдано – веднъж е на четири години, търпи се! Но не се търпи другото. Тъкмо да задрямаш и кола с тонколони разтърсва осеметажната сграда като при земетресение. Един майчин и татков хрантутник е завъртял копчето докрай и демонстрира пред пъпчиви тийнейджъри най-нови парчета. Мощни децибели направо се забиват в ушите като пирони в кисело мляко...Сбогом, сън! В мокрите чаршафи се гърчат попотени и капнали от безсъница тела. Изнервени мъже по долни гащи крещят от терасите: тишина, бе, копелета! Копелетата само това чакат и отвръщат залпово: какво искате ,бе , селяндури, това е музика!

Малка нощна музика...Каква малка, каква нощна! Все едно ,че си вкарал в спалнята два банцига и бичат трупи. Китарният грохот е по-силен от Ниагарския водопад –оглушаваш! Няма милост, нямат край парчетата! Чорлави съпруги забиват пръст в телефона: ало, полицията ли е? Идва патрулката и музикалният водопад спира. За да гръмне с още по-страшна сила, когато синята лампа завие зад ъгъла. Това е музика, бе, селяндури!

След час –тишина. Леглата поскърцват жаловито, а „селяндурите" броят ...овце. И тъкмо си стигнал до заветните 499, нов рев троши стъклата на крехкия сън. Друг майчин синчага с вкопчено за гърба му оголено дупе пори тишината като риза накисната с белина. Грохотът на мощния мотор се чува от километри. На километри, нейде из родопските елаци, е забягнал и скъпоценният сън. И на кого му пука? И как отиват „селяндурите" на работа ? А утре, а вдругиден?

2.

И аз си имам две съседки...Хубави момичета, добри момичета, изрусени, за да , за да са в по-умната женска част. И те си имат момчета, които ги навестяват в самотните вечери и нощи. Какви купони само! Стартът винаги е с Ивана. Знам я вече наизуст онази щура песен с горещият вопъл да я заведат на кръчма. Благороден апел: че лошо ли е да отидат на кръчма, вместо да влудяват съседите? Гърми Ивана, а стъклата на прозорците звънят като чинели. Идва ми, ако момчетата нямат пари, аз да ги заведа на тази митична кръчма, да поръчвам, да се бия заради тях, да минавам на червено, да направя нещо откачено, само и само да има тишина в блока!

Дойде ли Азис, знам, че терорът е към края. Чуя ли ,че никой не може да гали така косите ти както аз, тялото ми се отпуска. А като дочуя : сънуваш ли ,кажи, ме обземат блажени спомени за времето, когато все още човечеството не беше измислило стотиците машинки за убиване на тишината. Сънувам го, ако разбира се, купонът свърши по първи петли. В просъницата виждам тоги, мечове, колонади...Античният живот бил пълен с тишина – какъв лукс! Как да не завиждаш?

Завиждам и на полковника. Бивш кадрови офицер, командвал двайсет години батарея, а не издържа. Не може да устиска на касетофонната канонада. И си направил восъчни наушници. Вопълът на Ивана за кръчмата го е натирил на терасата. Пушим и мълчим, защото е безполезно да говорим –няма да се чуем, а сме на една ръка разстояние. Полковникът хвърля ядовито фаса, вади наушниците и ги забива в ушите. И ме поглежда глуповато ухилен като всеки глух човек. Щастливец, казвам си, след малко ще заспи, а аз трябва да чакам Азис и онази, дето не спи, а сънува голямата любов на нечии чужди колене. Какъв купон, Господи, какви съседки!

3.

Една дума – тишина, а каква приказка навърза след себе си! Двадесети век бил освен всичко друго , но и век на шума. Физически шум, шум на ума, шум на желанията – историята ни има данни за всички тези шумове. И не е чудно, че цялата мощ на нашите почти чудотворни технологии е впрегната в съвременната атака срещу тишината. Най-въздействащото и разпространено от всички съвременни технологии – радиото, е като фуния, чрез която цялата вече произведена врява се излива в домовете ни...Прав сте, господин Алдъс Хъксли, само че тази правота е отпреди петдесетина години. Дано сте жив, за да чуете ужаса на двайсет и първия век – радиото е само една детска играчка.

Не знам къде сте живели, г-н Хъксли, но ако ви вържа само един ден на Сточна гара, и ще оглушеете. 70 до 85 децибела трещят по най-натоварените кръстовища в Пловдив, а това води до трайна загуба на слуха. Специалистите не крият, че звук по-силен от 60 децибела, може да е опасен за здравето и да доведе до психически разстройства. Шум с интензитет от 65 до 95 децибела пък може да причини може да причини трайно оглушаване с едното или двете уши. Най-опасно било самолетното бучене нощем, катогорични са експертите. То стряска хората по време на сън, то е импулсивно и от своя страна може да доведе не само до загуба на слуха, но и до неличими проблеми с нервите. Мисля си, ако пловдивското летище влезе в пълен капацитет, ако се разработи, както ни обещават в близките години – сънят на тракийци ще бъде подложен на нови инквизиции. И то страховити! Нормално е шумовото замърсяване в градовете да е двойно по-голямо – спор няма, защото там е гъчкано с техника и автомобили. Заради него например 13 милиона са оглушали, сочат статистиците.

4.

Шумът изсмуква тишината и дълбае като китайска капка нервната система. Колкото по се криеш, толкова по ти досажда. Има вече хора, които така са навикнали с него, че когато попаднат на село не могат да спят от...тишина. И в Пловдив ще дойде времето / то не е толкова далеч!/, когато ще крачим със слушалки на ушите. Но не за да слушаме музика, а да заглушаваме шума. В световните мегаполиси има електронни системи за шумопотискане. Там слушалките не те правят глух, а притъпяват външните звуци сякаш минават през плътен изолиращ филтър. Млади пловдивчани, запомнете тези редове, вашето бъдеще е на слушалките. А дотогава как ще я караме ? Защо как – вие не знаете ли ,че има Закон за защита от шума ? И как ще знаете, като той е само на книга и никой не го прилага. Библията е велика книга, там е записано: като печелиш, какво губиш? Човечеството „спечели супер технологии за производство на машинарии, но и загуби. Загуби тишината. Дано не е завинаги!

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (3)

  • Донка Ботева

    Материалът е написан с невероятно чувство за хумор, използвани са сполучливи метафори и е много актуален, защото засегнатите проблеми за шума са характерни за цялата страна и особено за София, където лудницата е покъртителна. Живея до Цариградско шосе в София и тътена от пришпорените мотори през нощта е убийствен, а през деня шума е още по-голям и е невъзможно да се движи човек по тротоара, ако иска да съхрани слуха си. Браво на автора!

  • 20 годишен

    Предлагам ... писача да ... изчезне от Пловдив - да върви да слуша селската тишина и да си говори с кравите...

  • 20 годишен

    А редакторите да спрат да пипат коментарите...особено за това пиянде впило се в Пловдив и да го попитат в чия панелка живее на наша сметка - в жилище на Работническо дело

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм