Памет българска: Повей, повей, скитнико, ветре!

Автор:
Неделя, 25 Януари 2009 00:32

Автор Антон Баев

Image
Дима Балан (Русия) спечели Евро 2008
Българската памет е къса. По-точно се прави на къса, маскира се като къса -  в удобен момент.

Късата памет е паметта на страхливеца, на безотечественика, на изменика. Късата памет е неговото спасение от угризенията на съвестта, от чувството за вина, от себеоценката – всичко онова, което ни прави човеци, различава ни от животните.

Казват, че рибите помнят секунди. Сега увеличават секундите до минути. Ами българите са си голи шарани.

Това си мислех, докато гледах в събота вечер Евровизия, нашите напъни за европейска сцена.

The New Generation масово сочеше Лили Иванова за модел в естрадата, чудесно. Най-малко аз ще оспорвам качествата й, от които най-голямото е упоритостта.

Само че едва ли има български музикант от класа, който да не ви каже, че през 60-те и началото на 70-те не Лили, а Паша Христова – трагично загиналата в самолетна катастрофа българска певица – е далеч по-голямото дарование: и като регистър, и като сценично поведение.

Уви, българската памет е къса, а Лили изобщо няма такава. Тя не е споменала и една дума за Паша, за „Повей, скитнико, ветре”  или „Една българска роза”. Лили си спомня за Янчо Таков,  може би.

Ето това е примерът, който иначе големи имена на сцената, дават на тези, които идат след тях. Жалко е.

Още по-жалко е, че Лили-Паша е BG масмодул. Късата – по-точно доброволно кастрирана – памет важи за всяко изкуство, антиизкуство и дори елементарно съседско общуване.

Добро утро!

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм