Да помислим за жертвата Стоян Балтов, ние – палачите на доброто

Автор:
Понеделник, 22 Декември 2008 12:09

Автор Красимира Маринова, студент IV курс

Image
Ти си, Господи, доброто начало
Организираните от студентите във връзка с убийството на Стоян Балтов протестни шествия  предизвикаха у мен противоречиви емоции. Не помня откога не съм  виждала млади хора, обединени около обща кауза. Но не е ли твърде късно? Това не може да върне времето назад, не може да върне живота на 20-годишното момче, отишло си от този свят по нелеп начин, не може да намали болката на скърбящите. Може единствено да покаже, че  на  някого му пука. Не може ли, обаче, да ни пука за това, което се случва около нас, преди поредното жестоко убийство? Със сигурност много хора си задават този или подобни въпроси като мен. Но дали въпросите сами по себе си са достатъчни?

Трябва ли да чакаме да се случи нещо ужасно, за да осъзнаем в какво се превръщаме, и че има закони, които трябва да се спазват? Защо трябва всеки, поуспокоен, че това не се е случило с неговия син, брат, приятел,  да въздъхне и след това да обвини полицаите, че не са си свършили работата, както и обществото, болно през последните години? Та нали Ние изграждаме това общество, от което сме така недоволни и по чийто адрес непрестанно сипем обиди...

От кого зависи просперитетът ни тогава? Кой трябва да се погрижи за спокойствито ни? Та ние сме това, което сме! Нима преди 5 Декември – денят на смъртта на Стоян, студентите не бяха студенти?! Защо трябва ние – студентите, да се чувстваме част от тази общност  единствено във връзка с трагични събития? Трябва ли да ни пука какво става около нас, едва когато се случи непоправимото? И след колко дни всичко ще продължи по старому...

Докога ще обвиняваме за всичко правителството, управляващите? Та нали Ние ги избираме? Дали правим всичко, за да си помогнем сами, дали се интересуваме въобще едни от други?  И нима излизайки от дома си сутрин, поглеждаме към съседа или, разминавайки се с минувач на улицата, повдигаме глава, дори само за да го погледнем? Колко пъти отиваме до коша, за да изхвърлим хартийката от бонбона или шоколада? Колко пъти сме потърсили място, на което да загасим цигарата си, а не изхвърляме небрежно фаса на земята? Да, държавата ни не е устроена перфектно, да няма кошче за отпадъци на всеки ъгъл, но дори и да имаше, това би ли променило нещата? Не става ли дума за манталитет – наш, роден, български?

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм