Писателят Кристин Юрукова: За правата и за авторите

Автор:
Петък, 03 Ноември 2017 11:54
Писателят Кристин Юрукова: За правата и за авторите

Plovdiv-online започва да публикува становищата на писатели, членове на Дружество на писателите - Пловдив, по повод приключилия конкурс за подпомагане на пловдивски автори и значими за Пловдив издания, който предизвика вълна от негодувание сред членове на сдружението.

Причината не е Защо не съм одобрен?, както Байганьовски опита да манипулира нещата председателят на тазгодишното жури в конкурса Младен Влашки.

Причините са анонимността на самото жури, отказът от пресконференция относно върнати протоколи и прежуриране. Пресконференция на журито винаги се е давала в предишните издания на конкурса.

Причина е странното задействане със задна дата на казуса допустимост на формулярите, което става не след приемане на апликационните форми и преди творческите продукти да отидат в ръцете на журито за оценка, а чак след гласуване на всички ръкописи от страна на самото жури.

Причина е и клеветата от страна на председателя на журито Младен Влашки, изречена във вчерашното издание на в. Марица, че Становището на УС на Дружество на писателите - Пловдив е входирано в общината заради личен мотив на председателя му, а не е на база на писмени становища на членове на самото Дружество.

Първата позиция е на писателя Кристин Юрукова, която е сред първите автори, реагирали на начина на провеждане на тазгодишния конкурс. Ето едно към едно текста на Кристин Юрукова:

Достойнството ни се гради на правата ни и тяхното устояване.

Току-що приключилия конкурс със заглавие "Конкурс за финансиране книги на пловдивски автори" поставя остро въпроса за правата на пловдивските автори в този конкурс.

Аз като автор имам следния казус - участвала съм с романа за историята ни от Възраждането до днес. От комитетите на Левски /в годината на юбилея му/ до изтезанията на патриарх Кирил, спасителя на евреите, в мазетата тъкмо на днешната Община, която чрез назначени от нея журита ще отсъжда кой е достоен за пловдивската Нобелова награда и кой не. Роман, създаден специално за годината-юбилей на Левски.

Според предаванията на члена на журито Младен Влашки по радиото чрез предаването му Преге и според имейлите му до мен моят роман е събрал нужния брой точки и е класиран сред победителите. Същото твърди в имейли до мен и друг член на журито, пожелал анонимност. Уважавам анонимността и се базирам само на Влашки, който не е пожелал такава.

Според него е съставен протокол от журито, в който като класиран е и моят роман "Истории/История". Само че журито е поискало и е чело и оценявало всички постъпили ръкописи. Тъкмо защото е смятало, че само така няма да бъдат пропуснати качествени произведения. Тъй като това е литературен конкурс и литературата трябва да се оценява само и единствено по литературен признак!

Но в Наредбата за финансиране на Общината е предвидено първо книгите да се отсяват по допустимост - не литературна, а допустимост според правилно попълнения формуляр. Формулярът според Наредбата не се преглежда от служител на Общината още при подаването, за да се дадат указания за отстраняване на грешки. Все пак не се касае за крупни суми за обществени поръчки, а за скромните 3000 лв. максимум.

И изведнъж се оказва, че по допустимост моят ръкопис отпада - редакторът на Издателството към Библиотеката Бистра Сакъова не е сложила подпис и печат на едно място. Пропуск, направен не по вина на автора! Но авторът ще бъде наказан без право да реагира. Моята книга няма да бъде издадена, тъй като редакторът е направил грешка и поради това аз няма да получа за поне едногодишния си труд огромния хонорар от 500 лв.

Но нещата стават още по-интересни като се види сайта на Общината по въпроса. Оказва се, че от 28 автори цели 17 са отпаднали! Някой може ли да твърди, че където и да е по света писателите биха търпели подбно посегателство над правата им - в литературен конкурс не по литературен критерий ще отпаднат повече от половината автори?

Била съм член на Немския съюз на писателите и смея да твърдя, че никой от членовете му не би търпял подобно нещо. Очевидно тази Наредба не е съобразена с литературния характер, а не инвеститорски или финансов на конкурса. Защото при нейното създаване не е участвал и никой от авторите на Пловдив. И сега и жури, и победители, и победени са пред лицето на една несправедливост - сред победителите са изключени автори, обявени първоначално за победители. На тяхно място са сложени други, които първоначално са били отпаднали от литературното състезание. И членът на журито Влашки твърди, че ако журито не се е отказало от първоначалния си протокол, то е щяло да стане по-лошото – 20 000 лв. са щели да се върнат в Общината.

Аз пък мисля, че най-лошото е да се накърни литературния принцип при подбор в един литературен конкурс и да се изключат по служебен признак повече от половината автори от конкурса. Най-лошото е това, което се е случило сега.

И се стига до въпроса за читавостта на съвременната българска интелигенция. В моя роман иде реч за прадядо ми Партений Белчев, учител на Вазов, спасител на Сопот, описан като даскал Климент в "Под игото", "Даскалите", "Люлекът ми замириса", за прадядо ми и дядо ми от Юрукови, водачи на въстанието в Брацигово, излъчили едни от първите кметове на Пловдив, за Васил Соколски, даскал Бонев, Димитър Матевски, и още, и още скъпи на пловдивчани имена. Мислите ли, че те биха приели един конкурс да се провежда по този начин? Чрез романа ми и те самите бяха изключени от Деня на будителите.

И все пак къде са интелигентите на Пловдив, Културна столица на Европа 2019? Защо журито не излезе от анонимност и не каже какво точно се е случило, какъв конфликт е имало между служители на Общината и него? Какви забележки е имало в протокола, смята ли морално случилото се?

Литературата борави тъкмо с морала. Защо победителите не се откажат от служебната си победа и не застанат до служебно победените си колеги? Защо издателите не поискат обявяването на конкурса за опорочен, след като на повече от половината книги не се позволява да участват в състезанието?

И друго бие на очи - спечелилите 4 издателства са все големи, утвърдени издателства. Останалите 10 са малки издателства, само едно е голямо. Нима конкурсът е за финансиране на книги само на големи издателства?

Мога да Ви кажа пък, че в Германия голямата част от членовете на Немския писателски съюз издаваха в малки издателства. До големите достигаха малцина и никой не подценяваше малките издателства, напротив, те се ценяха наравно с другите. Това е част от демокрацията.

Част от демокрацията е да се каже ясно и открито, че тази Наредба може да чини за конкурси за Обществени поръчки, но не и за литературен конкурс. При литературен конкурс, впредвид малката непретенциозна сума за която се кандидатства, трябва да бъде предвидена процедура за преглед на документите и даване указания за отстраняване на пропуски и грешки от служител на Общината още при приемане на документите. Извинете, но целта на един литературен конкурс не може да бъде изключването на повече от половината кандидати по формален признак, а напротив, допускането на всички, за да се състезаваме на мирното литературно поприще.
И още един извод си правя от този конкурс - липсата на солидарност сред българската интелигенция, която именно я прави слаба и уязвима.

За да няма нужда писателите да се обръщат към ПЕН клуба за защита на правата им, смятам, че следва всички класирани първоначално книги да бъдат финансирани. Иначе се нарушава принципа на справедливостта. Нарушават се драстично и правата на авторите с тази Наредба, станала причина за изключване на повече от половината автори. Ако издателствата не стояха зад авторите си, защо биха подали документите за конкурса? И как така само 4 големи издателства знаят как се попълват прословутите формуляри, а всичките други 11 издателства са неграмотни и не са се справили с попълване на формуляра? Това конкурс за попълване на формуляри ли е или литературен кнкурс?

Следва да бъде издадена най-качествената литература според журито или да се оцени майсторството на издателствата при попълване на формуляри?

Дружеството на писателите - Пловдив, за което ме уведоми неговият председател Антон Баев, е подало своето становище с аргументация срещу случилото се в настоящия конкурс. Никой от изключените 17 автора от общо 28 няма основание да приеме конкурса за легитимен. Тогава какво се постигна с този конкурс? Справедливост, морал, правилен литературен подбор?

Не съм съгласна, че промените трябва да са за в бъдеще. Не може справедливост за в бъдеще. Трябва справедливост и в настоящия конкурс! Ако нещата не бъдат урегулирани според първоначално избраните произведения, смятам че всеки от нас може да се обърне за защита на правата си от ПЕН клуба. Щом Наредбата е за финансиране на пловдивски автори, нека бъдат зачетени правата на тези автори. И журито, ако държи на своя избор, би трябвало да подкрепи това решение. Направило веднъж избора си, то трябва да го устоява с цената на всичко.

"Истории/История" се казва романът ми - как от личните истории става общата национална история. Сега и този конкурс е една отделна история, която се включва в общата история на българската интелигенция, отношенията и с държавата, историята за правата на авторите и защитата им от посегателства, за правенето на демокрация тъкмо чрез устояване на права.

Някога Вацлав Хавел предупреждаваше, че трябва много да се пазим от това да не станат като през комунизма празни думите демокрация, свобода, справедливост. Нека не са празни думи, затова призовавам и аз. Днес и сега, не утре и вдругиден. Още повече, че в конкурса участват съвсем млади хора, някои от тях също са изключени. Така им създаваме горчивина и фрустрация, и разколебаваме чувството им за справедливост още в началото на пътя им. Нима това искаме за тях?

КРИСТИН ЮРУКОВА

Дружество на писателите - Пловдив, входира на 30 октомври в Община Пловдив мотивирано становище какво следва да се промени в базисните изисквания за литературен конкурс. Становището е подписано от всички членове на УС на сдружението. Шестте пункта, които според Дружество на писателите следва да се зачетат, може да видите в Още по темата.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (3)

  • За конкурса

    Преди да пишете и да се оплаквате, се научете да четете. Конкурсът не е литературен, а за "важни за града издания" и право да кандидатстват имат издателства.Правилно каза Влашки - това са си ваши отношения с издателя. Не могъл да попълни пет страници вярно, а претендира да издава книга. Пропуснал да сложи подпис и печат. Ами утре като издаде книгата може да направи дребна грешка и да пропусне да отпечата името на автора.

  • Sine litteris

    Хайде сега всички матросовци, втурнали се да защитават глаДния асистент да ми обяснят, каква е тази апликационна форма с ДВА печата? - Това явно е творение на "гений" на акциденционното изкуство.

  • SINE = БЕЗ литература, г-це!

    Много привлекателна на фотографията тая г-жа. Любимата ми страница в интернета е една с тъкмо такива =зрели хубавици. Ненагледни.

    Разбираемо е жалостивото нейно "...поради това аз няма да получа за поне едногодишния си труд огромния хонорар от 500 лв..." и си позволявам да препоръчам фместо да литератури нека да са присламчи към 400те глави изкуственяци в пловдивскио артаджилък по Отво... пърдом Отровена Изкуственост. = plovdiv-online.com/component/k2/item/88071-mirаzchiev-svetnа-s-shepа-romi-v-getoto-zа-80-bonа =

    С тях даже и без да се съблече по сребристи бикини с щраусово перо отгорв тя там ДЕСЕТИНА БОНА все ще ги цуне, там става Голямото Цицанеот общинските будали. "Проекти" - еха!

    ЕДНИ ПАРИ ЗА ЕДНИ ХОРА.

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм