Нецензурирана версия на Словото на кмета Атанасов за Трети март

Автор:
Вторник, 03 Март 2009 20:08

Скъпи пловдивчани!

ImageИскам да Ви поздравя с един от най-достойните български празници. Каквото и да казват за Трети март, аз винаги ще твърдя, че на този ден българското трябва да тържествува най-силно и най-радостно у всеки един от нас. Историци и политици сигурно ще спорят още много време, ще чуваме всякакви аргументи за и против този ден и неговото значение за българската нация. Аз обаче приемам Трети март като Българското Възкресение. И това определение не е никак пресилено. Защото 500 години нас ни нямаше на картата на Европа и единствено вярата в православието и силният ни дух ни помогнаха да оцелеем. Черноризците монаси със силата на перата си успяха да надвият мрака на робството, за да може Паисий да изкрещи и да разбуди позаспалия лъвски дух, а Априлци да грабнат пушките и знамето на свободата. И след това окъпано в кръв пречистване на българската душа, нацията ни вече бе свободна. Защото беше вдигнала глава и повече нямаше да бъде роб никому. Затова казвам, че на Трети март честваме Българското Възкресение.

Защото на тази дата и исторически, и политически, България възкръсва от пепелището и отново се връща на картата на света. Дори можем без да преувеличаваме, да кажем, че на Трети март 1878 година, ние отново ставаме част от Европа, свободни и равни.

И точно по тази причина, силата на Априлци набира още повече мощ и кара възрожденците ни да дадат мило и драго за отечеството си. Винаги ме е поразявало онова тяхно качество да се обединяват в името на родината. Всички знаем колко непримирими политически битки са водили. Боричкането обаче се е забравяло, когато стане дума за доброто и бъдещето на България. Каква е била тази сила, която е карала върлите политически врагове да си стиснат ръцете и да застанат един до друг.

И защо днес не можем да видим такъв пример. Защото днес, както и преди 130 години, България има огромната нужда точно от това. От единение и неуморна работа за общата кауза. Защото днес българите са духовно разпокъсани, точно като българските земи от Берлинския договор. Уж сме нация, а всъщност не изпитваме чувство на взаимност и гордост от това. Някои дори не се наричат българи. Други отдавна напуснаха страната в отчаяние и с изгубени надежди, невярвайки в нищо и на никого.

От изключително значение е да си зададем въпроса защо стигнахме дотук. Защо отгледахме толкова остър и силен национален нихилизъм. Защо в дворовете ни не се вее българският трикольор. Защо около нас има прекалено много борби и политиканстване и много малко съзидание. Подобни въпроси са тежки и нямат лесни отговори. В момента обаче Българската национална кауза е по-актуална от всякога. Защото членуваме в общността на Европа, където останалите държави изключително държат на националното си достойнство и се отличават именно с това. Ето тук е мястото и необходимостта от Трети март. Да ни накара да се чувстваме горди, свободни и равни на останалите. Защото ние сме българи и точно с това сме ценни. Трети март ни е нужен, за да ни накара да си отворим най-после очите и да прогледнем кое е най-важното и какво ни сплотява като нация.      

Скъпи пловдивчани,

Винаги на този ден се появяват различни гласове. Всичките, разбира се, оцветени политически. И всички се надпреварват да спечелят някакво дребно и неразбираемо за мен предимство, говорейки против или за този празник. Никога не мога да разбера подобни позиции.

Колкото и противоречиви мнения да има за Трети март, аз си задавам само един въпрос, който смятам, че е важен в случая – имаме ли необходимост да сме днес тук – отговорът е очевиден. След като изпитваме тази нужда да видим развят трибагреник на този ден, значи българското у нас говори достатъчно силно, за да усетим този ден, като национален празник.

И наистина, каквито и съмнения да имаме и колкото и различни тълкувания да даваме на историята, едно нещо не можем да оценим по два различни начина. Погледнете трибагреника и се запитайте, на кого принадлежат кръвта и паметта от червената ивица на флага. Има само един отговор, принадлежат на Майка България, на всички нас. Ето по тази причина сме тук днес. Не защото ни е изпратила някоя политическа сила, или защото протоколът ни задължава. Тук сме, защото паметта на българското ни е призовала. И няма друго подобно усещане, което така силно да ни пречисти – от тази най-висока точка на Пловдив да видим развят трикольора, а в сърцата си да изпитаме едновременно и тъга, и радост, и смирение. И най-важното, да почерпим сили и ден след ден да работим за каузата на българщината. И никога да не забравяме, че колкото и да сме различни, колкото и битки да имаме помежду си, все пак носим духът на България в сърцето си и работим за възкресяването и успеха на българската кауза. Ето това трябва да помним винаги.

И още нещо изключително важно трябва да споменем на днешния ден. Каквото и да се говори за интересите на руската имперска политика, колкото и да ни обвиняват, че сме получили свободата си на върха на руските щикове, ние, българите, винаги ще наричаме Русия наша освободителка. Колкото и да не се харесва това на някои среди. И винаги на днешния ден ще отдаваме почит и признание към Русия, защото за нашето Освобождение загиват около 200 хиляди войници и офицери от руската армия. Те са дали живота си не за имперското величие на монархията, а за свободата на братята си славяни. И ние не бива да забравяме никога този подвиг. За България са загинали и около 7 хиляди и 600 румънци. Десетки хиляди са нашите свидни жертви. Трети март е памет за всички тези, отдали най-скъпото си, за да я има България свободна. С тяхната кръв започва възстановяването на българската държавност. Благодарение на тяхната саможертва, възкръсва Нова България. И това трябва да помним винаги.

Честит празник, братя и сестри!

Да живее България!

________________________________________________________________________________

Б.р. Публикуваме Словото на кмета в пълния му вид, продължаваме да задаваме въпроса защо Славчо Атанасов забрани на учителката Сашка Александрова да произнесе своето Слово за Левски на 19 февруари 2009 г.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм