Сбогом, бай Стефане!

Автор:
Четвъртък, 30 Април 2020 06:17
Сбогом, бай Стефане!

Вестта за смъртта му ме събуди в 4 часа.

Преди 9 дни бе написал странен пост във Фейсбук, който приех като поредното му отказване от мрежата. Мрежата, за която написа цяла книга. Мрежата, която беше последното му убежище.

Очаквах, разбира се, съвсем скоро да се върне в мрежата. Понеже си беше такъв – човек на страстите, на крайностите. А къде другаде им е мястото, ако не в мрежата.

Само че не се върна. Само че не беше шега. Раздели се с последното си убежище тук, за да поеме натам. Сам.

Стефан Северин.

За последно се видяхме се в Пловдивския университет на 28 януари - на премиерата на „Възкресени мигове“ на Владо Янев. След премиерата пихме в барчето на университета. Имаше и други на масата, но Стефан държеше да седне до мен, да си говорим.

Някак изведнъж премести разговора много назад във времето – към втората половина на 60-те, във Великотърновския университет. Говореше за Калина Ковачева, Борис Христов, Паруш Парушев, поетичното трио на ВТУ.

После някак рязко, както умееше, отсече, че няма нужда от повече от три университета у нас – Софийския, Пловдивския и Търновския. Разбира се, уточни, че изключва специализираните – медицинските и техническите. Говореше за хуманитаристиката, за разочарованията и светлината на миналото.

После, пак така рязко, ми припомни често разказваната от него история как само с един материал в "Работническо дело" вкарал в затвора офицера борец Стефан Мирославов-Крушата - по-късно станал първият показно разстрелян мафиот на прехода.

Тръгнах си по-рано, уморен от „злобата на деня“. А е трябвало да остана до нощите. Както е било навремето, в спасителното минало.

Краен русофил, от който няма да чуете да се носи руска песен. А българска. Краен левичар, от който няма да чуете славословия за „Позитано“. А думи за онеправданите. За ограбените.

Разбира се, че това го терзаеше. И го правеше краен. И недолюбван от собствениците на издания, за които работеше през годините.

Май само Стефан Продев не е създавал проблеми на адаша си Северин.

Разлиствам трите му книжки, които ми подари. Заради журналистиката, и книгите си (замислените) не успя да напише. Разказваше ги. За тези, които можеха да осъмват на масата му.

Сбогом, бай Стефане!

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (2)

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм