Световната икономическа криза от позицията на еврейската традиция

Автор:
Четвъртък, 23 Април 2009 00:39

От лекцията на проф. Ауман в Йерусалимския институт по пазарна икономика, специално за plovdiv-online с разрешение на сайта: http://www.evrey.com/

Анна Журавель

ImageПрофесор Исраел Ауман (Нобелов лауреат по икономика за 2005) е религиозен евреин и е прекрасно запознат с текстовете на еврейските първоизточници. Заедно с това той е световно признат авторитет в средите на разработчиците на математическите модели в икономиката. Известен негов труд е „Теорията на игрите в Талмуда”.

По неговите думи, в еврейската традиция са заложени основните „механизми” на пазарната икономика. В Талмуда се разглеждат икономическите проблеми, с които се сблъсква целия свят днес, а освен това се съдържат и рецептите за решението им.

Разглеждайки причините за днешната криза, професорът дава редица препоръки за предотвратяване на рецесията.

Талмудът – подчертава той – преди стотици векове е изпреварил изследванията на Адам Смит в сферата на ценообразуването. В него в частност се определя, че решаващо значение в пазарната икономика имат икономическите стимули и е въведена забрана за налагане на цени в резултат на сговор (монопол, олигопол – б.р.). Вижте и анализът накратко на проф. Ауман за световната криза.

Конкурентноспособността

Монополизацията и отделеното от реалността ценообразуване „по договореност” лишават фирмите от конкурентноспособност.

В условията на пазарна икономика компаниите не могат да продават стоки и услуги по завишени цени. Единствената алтернатива на банкрута е да се свалят цените до пазарните. В качеството на нагледен пример професор Ауман дава ситуацията в днешен Израел, където монополите и картелите в сферата на електроенергията и морския транспорт установяват изкуствено завишени цени и по този начин възпрепятстват икономическия ръст.

Гаранцията за адекватни цени и устойчив икономически ръст трябва да станат със законодателни мерки, обезпечаващи конкурентна среда. ( От Талмуда, трактат Бава Кама преразказ: Идеята за социална справедливост се проявява в законите за търговията. Да допуснем, че купувачът е бил въведен в заблуждение, като му е изискана цена за стока, превишаваща пазарната и цена. Или обратно продадена е стока по занижена цена. И купувачът и продавачът имат право чрез съда да анулират сделката. Ако цената на стоката се окаже по-висока или по-ниска на 1/6 от пазарната и стойност, ощетената страна чрез съда може да възстанови разликата.)

Предотвратяване кризата в ликвидността

 

В Талмуда обзор на лист 80, трактат Бава Кама) е въведено понятието – прозбол ( кратка форма на запис на арамейските думи: проз – установяване, болей – богатите, ботей – бедните), което демонстрира балансираните отношения в пазарната икономика.

Прозболът е документ, с правна форма, позволяващ на кредиторите да изискат задълженията си след седмата година (шемита на ивр.). Работата е в това, че по законите на Тора, всяка „седма година (шемита)” в Израел трябва да се обяви година за „отдих на земята” и селскостопанските дейности се забраняват (същото се отнася за дадените кредити, които се опрощават на длъжниците, бел. на бълг. ред.). До въвеждането на прозбола задълженията по кредитите, не връщани в годината на шмита, се признавали за недействителни и кредиторите губели възможността да изискат дължимите им суми от длъжниците. По този начин, годината на шмита, всеки път ставала за кредитния пазар мощна „спирачка”, създавайки в навечерието на всяка седма година ликвидна криза.

Затова Хилел (главата на Санедрина, велик учител, 1 век) въвел постановление защитаващо интересите на бедни и богати. Той въвел в практиката законодателен документ – прозбола, способстващ за стабилизацията на кредитния пазар и предотвратяване кризата в ликвидността. Този принцип, по мнението на проф. Ауман, може ефективно да се използва и в днешната ситуация. Следвайки дадения пример, правителствата трябва да осигурят на дребния и среден бизнес достъп до кредити.

Защо се отдава предпочитание към дребния и среден бизнес?

Защото в нестабилни икономически условия малките предприятия страдат повече от големите. От една страна рязко спадат продажбите, а от друга банковите кредити за тях стават недостъпни. А именно малкия и средния бизнес създават болшинството работни места и обезпечават икономическия ръст.

Отказ на държавите от застраховане риска на крупните компании

 

В средите на икономистите широко се използва термина „риск от недобросъвестност”- за описването на ситуации, когато застраховането на имуществото и бизнес води до това, че мениджмънтът и собствениците, знаейки че имат гарантирана поддръжка, предприемат неоправдани рискове.

Като пример, застраховайки скъпи бижута, човек може да отслаби бдителността си и да не заключва и дори да се откаже от надеждна алармена система.

„Рискът от недобросъвестност” може да сведе до минимум

държавните мерки по спасяването на най-крупните банки и фирми. Тази теза се отнася пряко към събитията от последните месеци, когато банките и крупните фирми искат държавна помощ, за да избегнат банкрут. Държавните гаранции в качеството на застраховка „замазват” недобросъвестното управление на бизнеса в миналото и създават предпоставки за повторение на грешките в бъдеще.

Проф. Ауман е против предоставянето на държавни гаранции на крупните компании и е радетел за минимално вмешателство от страна на правителствата.

 

 

 

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм