Луксозно издание на Quo vadis от Сенкевич

Автор:
Сряда, 04 Декември 2019 15:52
Луксозно издание на Quo vadis от Сенкевич

Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД
представя
ЛУКСОЗНОТО ИЗДАНИЕ ОТ КЛУБ КЛАСИКА

QUO VADIS
от
Хенрик Сенкевич

обем: 560 стр.
цена 21,95 лв.
ISBN 978-954-26-1954-3
Превод Евгения Манолова

Пълно луксозно издание на един от най-четените романи за XX век.

Очаквайте от 10 декември!

За книгата

Рим по време на управлението на Нерон е привидно бляскаво място. Организират се богати пирове и поетични състезания, а забавленията в Циркус Максимус сякаш нямат край. От другата страна на монетата обаче са развратът и липсата на морал, бедността на народа и лудостта на императора, който подпалва собствения си град.
В тези мрачни дни на упадъка на Римската империя младият войник Марк Виниций се влюбва в Лигия – пленената дъщеря на варварски цар. Но той не подозира, че любимата му изповядва християнската вяра, заради която мнозина вече са загубили живота си.
Съдбите на Виниций и Лигия се преплитат и двамата гледат света, който познават, да се променя пред очите им. А докато апостолите Петър и Павел се опитват да спасят аморалния град от разруха, християните са подложени на жестоки гонения.

Научете повече за автора и историята на Quo Vadis от преводача на книгата - Евгения Манолова

На българския пазар отново се появява Quo Vadis, най-известното произведение на полския класик Хенрик Сенкевич. Има ли интересни факти около миналото на книгата, които може да ни споделите?
Quo Vadis е класическа творба, написана в исторически период, когато Полша, тогава лишена от независимост, след поредица от въстания, търси самоутвърждаването си на политико-историческата карта на Европа. До независимостта й през 2018 г., която Сенкевич за малко не доживява, остават броени години. Романът, както и другите велики творби на Сенкевич – всъщност правилното произношние на името му е Шенкевич: „Кръстоносци“, „Потоп“, „С огън и меч“, „Пан Володийовски“, трябва да утвърди националното съзнание на поляците. За събуждане не може да става дума, тъй като у тази нация то никога не е заспивало. В Quo Vadis полският отглас е произходът на главната героиня Лигия – княгинята от далечния Север, дъщерята на могъщ вожд от покрита с лесове страна, дал отпор на римските легиони. Съвременниците на Сенкевич несъмнено са правили аналогия и с разпада на една прогнила империя и зараждането на нещо ново. По онова време вече от век Полша е разделена между три империи – руската, австро-унгарската и пруската. И трите в началото на ХХ век изживяват последните си дни и изчезват с края на Първата световна война, когато се възражда независима Полша. За читателите от онова време романът е бил своего рода пророчество. Нобеловата награда за писателя през 1905 г. сякаш потвърждава това.

Преводът на подобна класическа творба е много трудоемко начинание, а вие се интересувате от автора и творчеството му от години. Защо беше важно за вас да преведете Quo vadis?
Имаше и доза суета разбира се. В България преводите на тази книга имат дълга история. Някога като студентка по славянска филология бях писала курсова работа за тях. Първото издание, публикувано в самото начало на ХХ век, е преведено от руски. Следващите са от полски. В междувоенния период романът е преведен от Людмил Стоянов. В началото на 70-те години на миналия век беше публикуван превод, който бих окачествила като академичен, дело е на трима професори от Софийския университет, това е едно епохално дело. Ценен е и с историческите бележки и пояснения за римската епоха.

Бихте ли ни разказали малко повече за работата по превода? Срещнахте ли някакви трудности?
Когато се заех с превода, си давах сметка, че задачата е трудна. Книгата никак не е лесна за превод, включително и заради многото детайли за една далечна и не много добре позната на съвременния читател епоха. Освен това мислех за езика на превода. Смисълът на новите преводи на класически произведения е именно в осъвременяването на езика, като при това трябва много да се внимава. Границата между твърде модерния и премерения, съвременно звучащ език, който все пак да бъде по-близък до новото поколение, което би посегнало към книгата, е много тънка. Мисля, че не съм я прекрачила.

Според вас, какви са основните послания на книгата и защо са важни и днес?
Quo Vadis е извънредно богат източник на знания за късната римска епоха и изворите на християнството, за християнската етика. Мога да посоча подробности, които бяха интересни за мен, например, че скрупули освен съвест, съзнание, почтеност или угризение на съвестта, както сочи тълковният речник, означава дребна римска монета. Може да се разсъждава как значението е варирало през вековете. В началото на XXI век извън знанията за залеза на древния Рим, Quo Vadis има едно особено послание. В епоха на сблъсък между религиите, на настъплението на ислямизма, на оспорването на традиционните морални ценности връщането към корените на християнството, напомнянето за силата на една чиста и безкористна вяра, може най-малкото да склони към размисъл.

Новото издание на книгата, в красивото оформление на „Клуб Класика“, ще ви очаква в книжарниците от 10 декември – точно навреме.

Откъс от „Quo Vadis”

– Как се сети за Авъл Плавций? Знаеш ли, когато си нараних ръката извън града, прекарах повече от десет дни в къщата му. Случи се така, че Плавций се озова на мястото на инцидента и като видя колко много страдам, ме взе със себе си и робът му, лекарят Мерион, ме излекува. Точно за това исках да говоря с теб.

– Защо? Да не си се влюбил случайно в Помпония? В такъв случай ми е жал за теб: тя не е млада и е добродетелна! Не мога да си представя по-лошо съчетание. Бррр!

– Не в Помпония, уви– отвърна Виниций.

– Тогава в коя?

– И аз бих искал да знам. Но дори не знам как се казва – Лигия или Калина. В дома я наричат Лигия, защото е от народа на лигийците, но тя има и варварско име – Калина. Странен е този дом на Плавций. Гъмжи от хора, а е тихо като в горите на Субиако. Толкова дни бях там, а не знаех, че в съседство живее богиня. Докато веднъж на разсъмване не я видях да се мие във фонтана в градината. И кълна се в пяната, от която се е родила Афродита, че лъчите на изгрева преминаваха през тялото й. Мислех, че когато слънцето изгрее, тя ще се разтвори в светлината, както изчезва Зорницата. Оттогава я видях само два пъти и не зная какво е покой, нямам други желания, не искам да знам какво може да ми даде градът, не искам жени, не искам злато, не искам коринтска мед нито кехлибар, нито бисери, нито вино, нито пиршества, искам само Лигия. Честно ти казвам, Петроний, че копнея за нея както Хипнос, изобразен на твоята мозайка, копнее за Пасифея по цели дни и нощи.

– Ако е робиня, откупи я.

– Тя не е робиня.

– Тогава каква е? Освободена робиня на Плавций?

– Никога не е била робиня, затова не е могла да бъде освободена.

– Тогава?

–Не знам, царска дъщеря или нещо подобно.

– Заинтригува ме, Виниций.

– Ако ме изслушаш, ще задоволя любопитството ти. Историята не е много дълга. Ти може би познаваш Ваний, царя на свебите. Прокуден от страната си, той е прекарал дълго време тук, в Рим, като дори се прочул с късмета си в игра на кости и като добър водач на колесница. Цезар Друз го върнал на престола. Ваний, който всъщност бил доста умен човек, отначало управлявал добре и водил успешни войни, но по-късно започнал да граби не само съседите си, но и собствените си хора. Тогава сестрините му синове – Вангион и Сидон, и синовете на Вибилий, царя на хермундурите, решили да го принудят отново да замине за Рим – да опита късмета си на зарове.

– Помня, това беше неотдавна, по времето на Клавдий.

– Да. Избухнала война. Ваний призовал на помощ язигите, а любезните му племенници – лигийците, които, като чули за богатствата на Ваний, подмамени от надеждата за плячка, се струпали толкова многобройни на границата, че Клавдий се уплашил да не нахлуят. Клавдий не искал да се меси във войните на варварите, но написал на Ателий Хистер, който командвал дунавския легион, внимателно да следи хода на войната и да не позволи да се наруши нашият мир. Тогава Хистер поискал от лигийците да обещаят да не пресичат границата, с което те не само се съгласили, но дали и заложници, сред които били жената и дъщерята на вожда... Знаеш, че варварите ходят на война с жените и децата си... Та моята Лигия е дъщеря на този вожд.

– Откъде знаеш всичко това?

– Самият Авъл Плавций ми го разказа. Лигийците наистина не пресекли границата; но варварите идват и отминават като буря. Така изчезнали и лигийците с бичите рога по главите си. Разбили свебите и язигите на Ваний, но царят им бил убит, след което се оттеглили с плячката, а заложниците останали в ръцете на Хистер. Майката скоро умряла, а Хистер, който не знаел какво да прави с детето, го изпратил на управителя на Германия Помпоний. След като привършил войните с хатите, Помпоний се върнал в Рим, където, както знаеш, Клавдий му позволил да отпразнува своя триумф. Тогава момичето вървяло след колесницата на победителя, но след края на празненствата Помпоний, който не знаел как да постъпи, тъй като заложниците не се смятат за пленници, го дал на сестра си Помпония Грецина, жената на Плавций. В тази къща, където всичко, като се започне от господарите и се свърши с кокошките в курника, е добродетелно, девойката израсла, уви, добродетелна като самата Грецина и толкова хубава, че дори Попея би изглеждала до нея като есенна смокиня до ябълката на Хесперидите.

– Е, и какво по-нататък?

– Повтарям ти, че от момента, в който видях как лъчите преминават през тялото й край фонтана, се влюбих безпаметно.

– Значи е толкова прозрачна като малка змиорка или сардинка?

– Не се шегувай, Петроний, а ако те подвежда свободата, с която аз самият говоря за копнежа си, знай, че ярката одежда често прикрива дълбоки рани. Трябва също да ти кажа, че като се връщах от Азия, преспах една нощ в храма на Мопс, за да видя пророчески сън. И в съня ми се появи самият Мопс, който ми предсказа, че в живота ми ще настъпи голяма промяна.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм