Хр. Боев: Липсва ни енергията на румънците

Автор:
Събота, 04 Февруари 2017 00:45
Хр. Боев: Липсва ни енергията на румънците

- Протестират ли твоите румънски приятели и за какво се борят? Усеща се някаква неподправена енергия, която сякаш липсва на българите?

- Всички мои приятели протестират и доказателство са снимките им във Фейсбук. Тази енергия, за която говориш, я има и я получават от дълбокото си убеждение, че трябва да се борят за своята демокрация без корупция. Разбира се, борбата против корупцията е процес, но този процес трябва да бъде непрекъснато защитаван с граждански действия. Знаково бе и присъединяването на президента на Румъния, Клаус Йоханис, към тези протести. Приемането на поправката в закона, би била сериозна крачка назад в освобождаването на държавата им от корупция и Румъния твърдо заявява своята ангажираност с реализиране на общество, свободно от корупционни практики. На българите тази енергия им липсва по обясними причини – най-големите протести в нашата страна не доведоха до никакви трайни положителни решения за протестиращите тук. Смятам, че има и голяма политическа воля от страна на управляващите, Румъния да бъде образцова демокрация на Балканите. Неслучайно сравненията с нашата страна не са в наша полза.

- Как румънските медии отразяват протестите в страната си? Има ли влияние властта върху медиите?

- Румънските медии са далеч по-свободни от българските в това, което отразяват, както и далеч по-задълбочени в анализите си, така че техните медии свободно отразяват протестите с репортажи и пространни статии. Не мога да видя влияние на властта върху отразяването на тези протести.

- Защо избраха социалдемократите, начело с Драгня, след като знаят, че е подсъдим? Наивност ли е това?

- Ние още не сме дорасли до начина, по който се процедира в Канада, например – там, ако човек е подсъдим, той не може да заема каквито и да било позиции над едно доста ниско заплащане на час и няма никакво значение дали е виновен или невинен. Съответният човек ще може да заеме конкретна позиция на по-добре платена работа, след успешно приключване на делото за него и оневиняването му. Относно избирането на хора със съмнителни отношения със съдебната система, мисля, че сме свидетели на всякакви случаи в нашата страна. Това, което Румъния се опитва да направи, е да минимизира подобни назначения в един процес към назначаване на възможно по-чисти и достойни хора на ръководни позиции. От друга гледна точка, в едно демократично общество всеки може да се окаже подсъдим за какво ли не, това не го прави непременно виновен. Примерът, който дадох с Канада, показва едно съвсем друго мислене, и неслучайно Канада е една от страните с най-ниска корупция в света по всякакви класации. Разбира се, не трябва и това да се приема като чиста монета, по-скоро трябва да разберем, че нещата опират при нас до личния морал на кандидатите за ръководни позиции. Но този морал се изгражда с мерки, близки до канадските, нещо, което може би никога няма да видим на Балканите.

- Явно е невъзможно да се закрие Националната дирекция против корупцията. Главният прокурор е срещу това, полицията и президентът заявиха подкрепа... Прецедент ли е това в исторически план?

- Мисля, че Румъния е избрала ясно своя път към демокрация от Западен тип, не фасадната демокрация в много други държави, често намиращи се на Изток. Техният път е доста по-праволинеен от нашия, както и съдебната система там даде ясни доказателства за независимост в правораздаването. Аз гледам на сегашната ситуация там като пореден тест за гражданско общество и политическа воля, който, смятам, Румъния ще издържи с достойнство. Важното е, че те отказват дори да допуснат друго възможно развитие. В исторически план, са се откривали и закривали всякакви агенции и дирекции, според нуждите на страната и/или конкретно управление. А подкрепата от полицията далеч не е прецедент – тя и армията застанаха на страната на хората по време на революцията им от декември 1989 г.

- От ученическите си години помниш румънската революция от 80-те! Подобно ли е положението сега? Коя беше песента на румънската революция тогава?

- Протестите сега са най-масовите след тези по време на свалянето на Чаушеску от власт, а тази тяхна революция всички я помним. Аз лично, като чух за екзекуцията на техния диктатор, бях шокиран – дадох си сметка, че Румъния ще се развие различно от България, наблюдавайки паралелните процеси в нашата страна по това време. Не трябва да си мислим обаче, че румънската революция реши всички свои проблеми с комунистическото си минало. Това, което беше важно, бе фактът, че хората масово излязоха на улиците и проляха кръв – около 1000 души бяха убити за едно съвсем различно бъдеще. Мисля, че това съвсем не е без значение. Оттук идва и твърдата им неотстъпчивост при отстояване на завоюваните права и свободи. Ето я песента на тяхната революция: https://www.youtube.com/watch?v=Dwqv5n1hug4

- Говори се за здравия разум на българите и как не осъдихме никого за престъпленията на комунизма, а румънците убиха семейство Чаушеску, как „леви” и „десни” политици са в затвора в Румъния днес, а у нас – никой... Този наш „здрав разум” безграбначие ли е, или...?

- „Здравият разум“ на българите е свързан с първичния инстинкт за оцеляване на всеки индивид, всяко живо същество, нищо друго. Разбира се, това е и безгръбначие, защото показва гъвкавост при тълкуването на смисъла на каква да е ситуация – това говори за относителност на самия морал, двойни стандарти и така нататък. Реакцията на съвременното румънско общество към комунистическото им минало също е далече по-крайна, отколкото при нас. За тях това е срам, но и отговорност, никога да не повтарят практики, които могат да се свържат с това минало. Това е дълбока убеденост на хората там, която включва и политиците. Самият процес срещу Чаушеску обаче си бе проблематичен от гледната точка на нормалното правораздаване – той бе ликвидиран, както и съпругата му, Елена Чаушеску, от военен съд по бързата процедура, която не се различава много от тази на някогашния Народен съд. Във всеки случай, различният подход на двете държави към това наше общо минало, предопредели и разликите в демократичните успехи на прехода, който последва.

- Румъния е мултикултурна страна. Как съжителстват различните етноси там?

- Съжителстват доста добре. Може би спомага и фактът, че има повече етноси отколкото при нас, като малцинствата имат право да получават цялото си образование на родния език – от детска градина до университета. Освен румънския (доминиращ) етнос има доста унгарци, немци, руснаци, сърби и други, които живеят в Румъния като румънски граждани. Малцинствата, както е нормално в западните демокрации, имат и известни привилегии пред доминиращия етнос, за да могат да се чувстват напълно комфортно там, където са родени. Румъния, от тази гледна точка, се справя доста добре като обединител на етноси, които са напълно интегрирани в обществото, макар и много унгарци там да имат бегли или никакви познания по румънски език. Този етнически модел, пак казвам, е типичен за западните демокрации и в него няма никакво място за расизъм и ксенофобия.

- Гореща кръв ли имат румънците? Латините, родени за политици, те печелят... с какво?

- Да, определено имат. Румънският език ни дава доказателства за произхода на румънския етнос по същество – смесица на латини, даки и славяни, със силно влияние на Франция като държавен модел и влияние върху езика. Във вените на доста румънци тече латинска кръв, но в повечето случаи тя е примесена, както казах. Със сигурност историческата връзка с Римската империя и римляните е от важно значение за управлението на страната, избора на политици и прилагането на съответните политики. Клаус Йоханис, например, е етнически немец и румънците се гордеят с факта, че са излъчили за президент представител на етническо малцинство. Това, естествено, влияе на начина, по който се чувстват малцинствата в една държава, ако са представени на възможно най-високо ниво, не трябва да забравяме и че Румъния е президентска, не парламентарна република, за разлика от нас. Въпреки ксенофобските и расистки настроения, които, изненадващо може би, бяха разпалени в една държава като Великобритания по време на Брекзит кампанията, и то най-вече към българи и румънци, това противоречи на всички принципи на християнството, което е в основата на законодателството в Европа и ЕС и не трябва да се забравя, че който сее ветрове, ще жъне бури. Като казвам това, има реална възможност самата Великобритания да се разпадне, като евентуално Шотландия и Северна Ирландия, а вероятно и Уелс, ще потърсят път извън държавното съжителство с Англия. В тази връзка, румънското управление на страната, ни учи на толерантност и уважение към различията – това е пътят към националното обединение на една държава.

Христо Боев е роден в Пловдив. Доктор по сравнителна английска и американска литература на университета „Овидиус” – Констанца (Румъния). Преводач от румънски и английски, познавач на литературата на северната ни съседка. През 2016 получава наградата на името на Ливиу Ребряну заради превода си на „Адам и Ева”. Един от модераторите на румънския щанд на Софийския международен панаир на книгата.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм