Алешковски за Бродски: Чиста проба гений, а земен

Автор:
Понеделник, 26 Септември 2016 15:10
Алешковски за Бродски: Чиста проба гений, а земен

За първи път в Plovdiv-online: Юз Алешковски разказва за две от срещите си с Йосиф Бродски в емиграция

Един от най-значимите, а според нобелиста Йосиф Бродски, гениалният руски писател на ХХ век, Юз Алешковски /87/, е във възхитителния, по думите му, Пловдив. Тази вечер ще бъде представен солиден том с три негови романа в галерия Енчо Пиронков в Стария град от 19 часа.

Пловдив ме възхищава! - казва за града писателят-лагерник, автор на знаменитите и инкриминирани някога „Другарю Сталин, вий голям сте учен", „Съветска великденска" и „Съветска лесбийска", „Угарчица", „Персонално свиждане", които днес се пеят по руските театри и кина.

ЗА ВОДКИТЕ И МИНЕРАЛНИТЕ ВОДИ

Алешковски, който през 1979 е принуден да емигрира от СССР и живее в САЩ, твърди, че най-добрата водка, която познава, е руската. След разпада на Великия съветски съюз тя била единственото нещо, което ставало все по-добро.

Водката върви с минерална вода - особено на другата сутрин. В света № 1 била българската Михалково, заедно с грузинската от Батуми и арменската минерални води, казва Алешковски.

Най-знаменитият руски емигрант на Запад днес признава, че издържа кратките си завръщания в Моска само с водка - от сутрин до вечер. Иначе бих полудял, казва авторът на трилогията Сталиниада, съставена от романите Кенгуру, Ръката и Малък затворнически роман.

За пръв път Алешковски се връща в СССР в началото на перестройката - през 1987-ма, когато и започват да печатат негови творби.

Като видях тази полумъртва Москва, ако не беше водката, щях да се побъркам, казва Алешковски. По цял ден пиех, а като се върнах в Америка, минах на антидепресанти! 

Колкото пъти отивах в Русия, само водката ме спасяваше, заключава опитите си за връщане в родината знаменитият сатирик.

РУСНАК ПО КРЪВ И ПО ВЯРА

Иначе Алешковски е руснак до последната капка кръв. Признава, че дори не знае друг език. Едноезичието му родило и един от героите в романите му.

Веднъж бил на гости на свой приятел в Италия и се опитвал да говори с жена му. Казах си: "Колко съм жалък - не знам никакъв език освен руски!"

В този миг в главата му се появил героят полиглот, дребен мошеник чейнчаджия, от последния му роман. И започват фантасмагориите по Алешковски. Мошеникът по рождение знае, кажи-речи, всички езици на света и затова е изключително ценен за различните мафии...

ЗА МУЗИТЕ И ПРОФЕСИЯТА ПИСАТЕЛ

Писателят е категоричен, че не е от тия, които пишат по няколко страници на ден. Алешковски чака появата на добрата стара муза.

Понякога идва Музата на песента. Тогава се раждат знаменитите му и инкриминирани по времето на комунизма, но пеещи се като народни, лагерни текстове.

След това тази муза си отива поне за 2-3 години. Появява се Музата на разказването - и идват разказите и романите на Алешковски. После и тази муза си отива.

Ако трябва да бъда кратък, 4 са любимите ми автори, които чета и препрочитам, казва Алешковски: Пушкин, Гогол, Достоевски и Платонов.

Четири - колкото са и евангелистите!

Писателят е категоричен, че по-лоши поражения от киното и телевизията нанасят джобните романчета. Литературата сама пробва да убие литературата!

Но в такива времена живеем - революционни...

Алешковски е вярващ християнин и е категоричен, че всеки екстремизъм е заплаха за света. И ислямският тоже! Даже най-много.

РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ И НЕ ИЗТИЧАТ В КАНАЛИЗАЦИИТЕ

По ирония на съдбата, когато решава да унищожи ръкописа на знаменития роман Николай Николаевич в собствената си тоалетна в Москва, каналът се задръства от хартията и вика двама бараби да го отпушват.

Те му открадват грижливо пазената Библия.

Историята на първия екземпляр на Николай Николаевич е съвсем като продължение на репликата от Майстора и Маргарита - "Ръкописите не горят", само че с ироничен обрат.

Романът се чете от ръка на ръка из цяла Москва, но никой не знае кой е създателят му в далечната вече 1970-та.

Алешковски решава да унищожи писания на ръка роман не от страх /отдавна е лежал в лагерите/, а защото не пази нищо в архива си. След като едно произведение стане публично, писателят унищожава методично ръкописите.

Не съм като приятеля ми Андрей Битов, той пази всичко, дори билетчетата от градския транспорт, казва Алешковски.

АЛЕШКОВСКИ НА БЪЛГАРСКИ

Писателят идва за първи път в България през 2007-та и се влюбва в страната ни. Твърди, че София е много по-хубава от Москва, а Пловдив е истинско бижу - достолепен, възхитителен град.

Година преди това излиза първата му книга на български - сборникът с романите Николай Николаевич и Кенгуру. А през 2007-ма - и сборникът с разкази Светлина в края на дулото.

Третата му книга на български - Предпоследен живот, е отпечатана през 2009-та.

Юз Алешковски е толкова очарован от страната ни, че решава през 2009-та да отпразнува 80-годишния си юбилей тук, в България, а не в Русия.

Така и става - от 21-ви до 23-ти септември 2009 Алешковски не само е в София в компанията на режисьора Рангел Вълчанов, издателката Божана Апостолова и поета Георги Борисов, но пие и пее знаменитите си песни! Нещо уникално - записът е съхранен и вече издаден на диск. Меломаните и почитателите на знаменитите песни на Алешковски, родили се много преди Окуджава и Висоцки да хванат китарите, могат да се снабдят с диска в галерия Енчо Пиронков в Старинен Пловдив!

ТОВАРИЩ СТАЛИН, вы большой ученый...

Алешковски е роден на ул. Диктатура на пролетариата в Краснояр, Сибир. Пращат го във флота, но при една от отпуските, закъснява да се прибере и решава с още окъснели юнги да откраднат кола, за да стигнат до поделението.

Пипнат е от милицията и е пратен в лагер. И тук идва първата муза - тази на песента Товарищ Сталин...

Като излиза, се хваща ту шофьор, ту електротехник, ту се крие в провинцията.

60 СТРАНИЧКИ, КОИТО ОБИКОЛИХА СВЕТА

Николай Николаевич, романът от 60 странички, е сътворен през 1970-та: първата белетристична творба на Алешковски - и най-знаменитата.

Дори в Холивуд искат да правят филм по сюжета, в който съветската власт решава да осемени със спермата на Николай Николаевич проклетия Запад.

Имах неблагоразумието да им кажа, че сам ще напиша сценария, връща лентата към неслучилата се холивудска продукция Алешковски.

Дава го на литературната си агентка, която се оказва левичарка, и замотва "вражеския" ръкопис, а с него и едни "доста прилични" пари.

Мир на праха й - прекръства я Юз Алешковски.

В ЕМИГРАЦИЯ

През 70-те в Москва се включва в знаменитото самиздатско списание Метропол. Заради него през 1979-та е принуден да емигрира.

С жена му се озовават във Виена, бежански лагер. Оттам в Париж, където се оказва, че Ив Монтан пее песните на Алешковски без да знае, че си имат жив автор. Мислел ги за народно творчество и не плащал авторски хонорар.

Докато стане на 50, Алешковски няма нито един публикуван текст - в смисъл от негово име. Иначе и стиховете, и Николай Николаевич, и Кенгуру вървят от ръка на ръка и от уста на уста.

В родината си е известен като устен разказвач и голям кулинар, направо шеф-готвач на пелмени.

Но за пелмените и уискито с Бродски след малко...

В началото емиграцията в САЩ започва доста тежко, казва днес 87-годишният писател, но после нещата се пооправят.

Жена ми стана професор, а аз получих висша степен по неграмотност, хвърля един от каламбурите си Юз Алешковски.

Всъщност завършил е само 5-ти клас и всичко после е четене и самообразоване... Ако гледаш съдбата му, ще се запиташ има ли смисъл изобщо от държавно училище?

За Америка Алешковски казва, че винаги се е чувствал свободен там. Живеех не в зоопарка, а в писателската джунгла, продължава с метафорите си.

Намразих Ню Йорк още от пръв поглед - тези сгради с малки прозорчета, наредени плътно една до друга...

Живеем с жена ми на 160 километра от Ню Йорк, в село в една гора. Американско село. Американското село е нещо като 10 къщички в дива гора или на брега на езеро или море, обяснява Алешковски.

Днес инкриминираните някога лагерни песни се пеят в руските театри, служат за озвучаване на филми.

ВОДКАТА Е ТВОРЧЕСТВО!

Ако сега трябва да пиша роман, сигурно героят ми ще е някой безумен поет, казва Алешковски. Моето въображение се възпламенява само от фантасмагории!

Водката е творчество! И сельодката е творчество! - дава непоклатими аргументи най-големият, според Йосиф Бродски, сатирик и обновител на руския език на ХХ век.

ЮЗ АЛЕШКОВСКИ ЗА ГЕНИЯ ЙОСИФ БРОДСКИ

Отпърво Алешковски отказва да говори за живота си с другия знаменит руски емигрант в САЩ - Йосиф Бродски, с когото са близки приятели. Но след малко се съгласява.

Най-вероятно разказаното е за първи път, тъй като Алешковски не дава интервюта, я има, я няма десетина из световния печат.

Беше обикновен човек, без никакви претенции, а чиста проба гений, започва Алешковски.

Първата случка е от китайски ресторант, в който Алешковски и Бродски сядат да се почерпят. Ресторантът е близо до девически колеж, в който Бродски преподава.

Показах му своите уж китайски стихотворения, писани под името Юс Фу, с гъше перо, уж намерено някъде в чужбина, разказва Алешковски.

Бродски започва да оценява "китайското" творчество на Юз по шестобалната система.

Най-високата оценка беше 4 плюс, спомня си днес Алешковски. Но двойки и тройки нямаше.

Можете да си представите Бродски да ви пише 4 плюс; за мен той беше учител, авторирет в поезията, чиста проба гений!

Втората случка е изумителна с делничността си.

Бродски обичал да гостува на Алешковски и жена му на село. Идвал от Ню Йорк.

Като се обадеше, че ще дойде, и жена ми правеше по 200 пелмени. Плънката я правех аз, уточнява Алешковски, който освен писател е и забележителен кулинар.

И пред очите на жена ми изпивахме по литър уиски и изяждахме всеки по 100 пелмени!

Той много пушеше. И разговорът ни отлиташе в тези запушени духовни небеса, а после изведнъж падаше до автомобили, мерзките политици и, разбира се, с голяма почит се спирахме на дамите...

Не бихте си помислили, че за такива неща ще говори един чиста проба гений, нали? - продължава Юз Алешковски. Но...

Говорейки, той изведнъж изчезваше някъде, пропадаше, нямаше го... А може би е обмислял нови поетически образи, кой знае? Някъде се отнасяше... После се връщаше в разговора.

Забелязал съм го още само при 3-4 големи поети - те изведнъж започват да отсъстват, както си говориш с тях.

Веднъж попитах Бродски дали по същия начин изчезва и когато е с любима жена.

Отвличаш ли се тогава? - попитах го.

Никога не съм се замислял - отговори, зачуди се и добави: - Предполагам, че да.

Последният път, когато се обадил, че идва, Алешковски приготвили кюфтета и салата. Вместо срещата обаче, им позвънили, че Бродски си е отишъл...

Поменът беше у Лев Лосев, там занесох кюфтетата и салатата, завършва историята Юз Алешковски, писателят, сравняван с Гогол, Платонов, Булгаков и Зошченко - от самия Бродски.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм