Първа копка на Небет тепе от 1980-та /снимки/

Автор:
Сряда, 03 Август 2016 12:14

Първа копка за проучвателни разкрития на Небет тепе от 1980-та насам направи днес кметът на Пловдив Иван Тотев с шефката на обекта София Христева.

Разкопките са под надзора на директора на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов, а в екипа са още Камен Станев от Института по история на БАН и главният асистент от ПУ П. Хилендарски Драганов - специалисти по антично и средновековно строителство.

Община Пловдив отпусна 50 хиляди лева за проучвателните разкопки, които трябва да завършат още този археологически сезон.

Целта е да се изясни какво има под тоновете пръст и боклуци на тепето и да се направи цялостна документална история, за да се вземе решение как обектът да се работи и експонира в бъдеще.

Небет тепе е толкова голяма кауза, че е далеч отвъд пределите на един управленски мандат, коментира кметът инж. Иван Тотев.

От 1980-та кирка не е играла на обекта.

Миналата година са направени геофизически заснемания, но те не показват какво има отдолу, докъде стигат зидовете, нито разкриват монетарницата от III - II l= Пр. Хр., където са се секли бронзови монети по разпореждане на тогавашен тракийски владетел.

Резиденцията на одриския цар е била на тепето, но не е запазена, разказа доц. Костадин Кисьов.

От т.нар. одриски - бронзовите монети, които са били разплащателно средство в Пулпудева през III в. Пр. Христа са намерени досега 46 бр.

Те не представляват особена нумизматична ценност към момента, тъй като са били затворена парична система в рамките на древния Пловдив - нещо като стари левчета, а не евро.

По-интересното е, ако се открие монетарницата на одриския цар, където са се секли монетите. Процесът е ръчен - с награвяне на бронз и отсичането му между две матрици.

Върху монетите са изобразени Херакъл и Свещения бик.

Според Кисьов, няма начин да не се намерят доста от т.нар. одриски при разкопките.

Монетната система на древните траки е въведена, след като Филип и Алексанъдрмакедонски минават през Пулпудева при походите си на изток.

Кметът Иван Тотев счита, че Небет тепе след проучвателните разкопки може да стане завършек на всички туристически маршрути в града, тъй като от върха му се вижда целия Пловдив и Тракийското поле до Средна гора.

За съжаление, обектът с най-старото тракийско поселище досега е оставал в периферията на градското устройство поради една или друга причина.

След разгорещени дебати преди повече от 2 години кметът и шефа на Археологическия музей решиха да изяснят за пловдивчани какво всъщност има на тепето, за да се прецени и какво да се прави.

Иван Тотев е категоричен, че общината ще отпуска допълнителни средства в зависимост от обема работа и разкритията.

Целта е експониране в бъдеще на всички културни пластове.

Костадин Кисьов не скри, че работата е изключително обемна и ще продължи с години, ако такова решение се вземе и има средства.

Всъщност Небет тепе и Източната порта са последните два културно-исторически обекта в Пловдив, които излизат на дневен ред, след като в предишния мандат на кмета Иван Тотев се се направиха Малката базилика, Римския стадион, реновира се Атничния театър, стартира се Голямата базилика.

Първата зона, където ще се копае, е около Водохранилището, която никога не е проучвана, а днес е пръст и пожълтяла трева.

Според някои предположения, но без никакви доказателства на този етап, там е имало кула-бойница.

Важно е да се разкрият продълженията на зидовете, опасвали древната тракийска крепост.

Какво обаче ще покажат сондажите, е рано да се каже, заключи доц. Кисьов.

Той е категоричен, че за да стане Небет тепе платен културно-исторически обект, трябва да се експонира в цялост - според това, което проучванията ще покажат.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм