"Излязох" на О. Пимен и в КИЦ на С. Македония /снимки/

Автор:
Петък, 09 Октомври 2020 16:54

Романът "Излязох" на О. Пимен, Митрополит на Европейската епархия на Македонската православна църква, имаше рекордно трето поред представяне в България в рамките на 10 дни.

Светското четиво, разказващо една 9-годишна любов, тръгнала от ученическата скамейка, което е дебют на Негово Високопреосвещенство в литературата, е издаден на български от Фондация "Пловдив ЛИК" в превод на Елка Димитрова, и бе промотиран за първи път в рамките на Третия международен фестивал на поезията в Малката базилика на Пловдив.

Преди два дни се състоя тричасово четене - в серии от по 30 минути, на откъси от романа по време на Европейската нощ на литературата в София - при препълнена червена зала на MOVE.bg - ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА.

А снощи литературните митарства на "Излязох" по българските земи завършиха с представяне пред елитна публика - малобройна и с покани заради мерките срещу COVID, в Културно-информационния център на Република Северна Македония на ул. Оборище 7 в София.

Какъв е пътят към църквата и монашеството за едно момче от малкия Ресен - на брега на Преспанското езеро, запалено по музиката и рисуването?

Защо един висш духовник се обръща към светската литература?

Връща ли се традицията на Софроний по балканските земи в техния югозападен край?

За книгата говориха преводачът Елка Димитрова и издателят Антон Баев. Вечерта откри директорът на КИЦ - Северна Македония, в София и домакин на срещата - драматургът Сашко Насев.

А О. Пимен не скъпеше благодарностите си към българското издание на романа, което - по думите му, е истинско съавторство поради преводача, звучащо по-поетично на български отколкото в оригинал.

Канавата на романа е любовна история между момче и момиче от ученическата скамейка. Самият роман обаче е вдъхновен от една от най-известните в ресенския край македонски песни - "Излегов", дала и заглавието му.

Деветгодишната връзка между младите минава през изневяра /неволна/ на момчето и клетва /люта/ на момичето - девет години на легло да лежи.

Разбира се, и двамата каят за стореното - всеки поотделно, но можем ли да превъзмогнем греха, да стигнем до прошката и да започнем нов жвот, обръщайки се от ероса /физическото пламване/ към филоса /обичта към близките/ и от филоса към агапи /Божията любов, любовта към всички, дори към враговете/?

Нужно ли е да се умира от любов, след като може да се живее в името на любовта?

Написах този роман и с надеждата да стигна до повече млади хора, които не са приобщени към църквата, разказа О. Пимен. Може би така да научат нещо повече за степените на любовта. А и в Светото писание нали е разказана притчата за таланта /монетата, която обаче е и символ на дарбата/ - талантите, дадени ни от Бога, трябва да се умножават, а не да се зариват в земята.

Това е един опит за роман, разбира се, написах го на един дъх, роди се от песента, която звъчеше по всички радиоточки на Ресен в детството ми, и от монодрамата, която бе първоначалната му форма и бе поставена на сцена.

Но ако песента е от 20-те години на миналия век, аз преместих действието през 90-те - до края им, цели 9 години, колкото трае клетвата на момичето в песента. Близки ми са 90-те, исках да опиша всичко, през което минахме тогава, каза още О. Пимен и не скри какво го е обърнало във вярата и в монашеството:

Загубата на родителите в пределно крехка - 14-15-годишна възраст, когато Бог може и да е суров, но Божията промисъл винаги чертае път към любовта.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм