Вълците поканиха белия си събрат в бърлогата си на MOLINEUX

Автор:
Понеделник, 16 Април 2018 07:53
Вълците поканиха белия си събрат в бърлогата си на MOLINEUX

Администрацията на легендарния стадион “Molineux” в английския град Улвърхамптън, където играе домакинските си мачове отборът на Вълците (Wolverhampton Wanderers F.C.), е издала специално разрешение на пловдивския поет Георги Ганев.

Близо десет месеца вече той живее в града и е между крайните привърженици на клуба, а сред местните е известен като Белия вълк. Ганев е получил достъп до самия терен, около който да направи редовната си джогинг-тренировка, и то в условията на специалния 48-часов охранителен режим, предхождащ днешния решителен мач на Вълците с Бирмингам сити. Целият 250-хиляден град предвкусва голям купон. Всеобщото очакване е, че тъкмо една домакинска победа в това дерби със стария враг от съседния Бирмингам предсрочно ще подпише членството на Вълците през следващия сезон сред най-добрите – в Премиер лигата. Само две точки делят момчетата на Нуно Ешпирито Санто от това да видят реално осъществена дълго лелеяната си мечта за връщане сред елита на английския футбол. И то далеч преди края на първенството в Чемпиъншип.

- Аз така или иначе съм на мача, както и доста познати от сравнително малката българска колония тук, в това число и пловдивчани – сподели Георги Ганев за нашия сайт – Няма начин да пропусна нещо такова, то е веднъж в живота. Още повече, че от няколко месеца с Нуно сме в един облог. Е, той за момента го печели, но знае ли се какво предстои (Plovdiv online писа за това в своя публикация от 29 декември 2017 г. – бел. ред.) Прогнозата ми е за победа и резултатът от мача изобщо не ме вълнува.
Още обаче съм „стреснат, трогнат и очарован” от страхотния жест, който ми направиха. В събота по обяд се бях отбил за една бърза бира в клубния ресторант, който е в самия стадион. Той е доста изискано заведение и не ми е по вкуса, обаче там се виждам с някои приятели от мениджмънта. Та тъкмо им споделях, че няма къде да тичам. Живея на десет метра от Уест парк – най-красивото място в Улвърхамптън. Аз съм си „абониран” за парка още от третия ми ден в Англия, и от началото на тази година живея до него. Много го харесвам и когато мога, правя разходки и тренировки там. От 3-4 дни обаче Уест парк е затворен, тъй като полицията все още работи по извършеното в сряда убийство на 14-годишно момиче. Пошегувах се, че си допивам бирата, отивам да облека екипа и се връщам да тичам на стадиона, а един от приятелите каза:

- Искаш ли го? – и без да чака отговор, извади мобилния си и отиде настрани, а след малко поясни – Казаха, че ще свършат към четири. Уредил съм го, трябва да е между четири и шест, за да приключиш по светло. И имай късмета да не напишеш стихотворение за това – а после сложи ръка върху чашата ми – дотук беше с бирата, чака те тренировка.
Той изобщо не се шегуваше, разбрах го веднага. А после Пол, мой стар приятел от рецепцията на клубната администрация, ми каза, че това е безпрецедентен случай. Той, който от четвърт век работи на Molineux, не помни някога да са правили подобно нещо – човек да се появи на игрището по този начин, в такова време.
А аз изпитах нещо невероятно. Представете си тихия и празен салон на театъра, подготвената сцена, цялата атмосфера преди представлението, когато въздухът край теб звъни. Всичко е празнично тихо. Тихо и страшно. Ето, тук след часове ще излязат велики актьори, а сега са пуснали теб – някакъв аматьор, да си кажеш бездарното монологче и бързичко да напуснеш. Без поклон – то няма и пред кого, публиката си глади костюмите и роклите за утре. Направих три обиколки на терена, обаче с празничната шапка на главата, а звънчетата по нея пееха в чест на вълците. После излязах и се снимах пред паметника на Били Райт, една от клубните легенди.
Поетът смята, че стихотворение едва ли ще напише. Според него добрата поезия е птица, която каца в шепата ти без покана. Обаче вече е измислил как да отговори на жеста, на какво на свой ред да покани приятелите си от клуба.

- И аз си имам „мой театър”, заведението The Stile Inn – каза Ганев и сподели идеята си. – В събота, 21 април, е английският Гергьовден (деня на St. George). Вечерта в The Stile ще има купон. А през деня, ако е рекъл Господ, ще импровизираме един футболен Гергьовден, с малко видео-кадри пред редовните посетители на заведението, традиционна футболна аудитория – разбира се, с предварителна разгласа. Това си е моят имен ден и смятам да им покажа няколко велики Жоровци, мои идоли. Обадих се на приятеля си Уесли с прякор Wes the best in the nest (Уес, най-добрият в гнездото). Очаквам той да представи адаша си Джордж Бест, велик английски футболист на всички времена. Умря на 59, на колкото съм аз в момента. Бях деветгодишен, когато гледах как взема Златната топка през 1968-а. Аз от своя страна ще им представя Георги Аспарухов – Гунди, за него няма какво да споменавам. Тук има огромна румънска колония, та поканих Алекс, колега от склада, и той ще им представи своя сънародник Георге Хаджи. Разбира се, нещата зависят най-вече от Джо, собственичката на заведението, защото тя трябва да подготви от интернет видеоматериали за тримата. Дори тя обаче не предполага, че последният удар в този мач ще го бия аз. Накрая от наш лаптоп ще им пуснем гола срещу англичаните на един друг Жоро – Георги Марков, който почина в началото на тази година твърде млад. Той е последният българин, който им е вкарвал в официален мач, през 1999-а. Смятам, че ще го приемат хладнокръвно. Не че са мазохисти, напротив – те са си националисти. Обаче на мен са ми свикнали, особено в Улвърхамптън. Аз отдавна им набивам в главите, че слънцето изгрява в Пловдив.
Колкото до закачката на нашия автор с португалския треньор на Вълците Нуно Ешпирито Санто, Ганев от месеци губи „двубоя” на футболно-литературен терен.

- Нуно дръпна напред много яко и му дишам праха в момента – поясни поетът. – Доста време не бях го чувал. Не съм човек, който ще му губи времето с празни приказки, а освен всичко и от клуба го бяха „капсулирали” за всякакви контакти, за да не се отклонява от голямата цел. Е, след една серия от победи той сам позвъни:

- Как си, лузър? – подхвърли през смях – Не смяташ ли, че е време да заприличаш на победителя? Защо не пуснеш брада например?
Пуснах, разбира се, имам и доста снимки с нея. Обаче му казах, че след две загуби на Вълците ще я обръсна. Така и стана. Грях ми е на душата, обаче това ме изкефи. Особено загубата от „Фулъм”, защото предрекох дори резултата, имам свидетели. Казах публично, че „Фулъм” ще ни бие – тях ги е учил Бербатов. Сега, след днешния мач, ще му звънна на Нуно, да го поздравя. Обаче да не мисли, че всичко е свършило. Вярно, в навечерието на английския Гергьовден той вкарва Вълците в Премиер лигата, и това е страхотно. Още не е настроен празнично, иска клубен купон едва след като минат други три мача. Окей, да гърми шампанското. Но да знае, че точно за българския Гергьовден, през първата половина на май, съм му подготвил страхотна изненада. Знам какво говоря, знам и че читателите на Plovdiv online ще са сред първите, които ще научат за това.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм