Като работодателска организация, представляваща най-значимите индустрии в България, считаме, че предложеният държавен бюджет за 2026 г. не отговаря на реалните нужди на българската икономика и не осигурява основните условия за растеж – предвидимост, конкурентоспособност и инвестиционна среда. Вместо насоченост към реформи и ефективно управление на публичните средства, проектът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите. Това е краткосрочен подход, който ще доведе до по-слаба икономическа активност, а не до устойчиво финансиране на системите.
Нашите аргументи:
- Липса на стратегическа визия и предвидимост
България навлиза в ключов период – присъединяване към еврозоната и необходимост от повишена конкурентоспособност спрямо други държави от ЕС и региона. Вместо да се представи средносрочна фискална рамка с хоризонт от 3-5 години, проектобюджетът е ориентиран към текущо запълване на дефицити. Това намалява доверието на инвеститорите, които вземат решения на база стабилност, прогнозируеми данъчни условия и последователни политики. Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, инвестициите се отлагат, а растежът се забавя.
- Фискална експанзия без реформи
Разходите в публичния сектор нарастват, но без механизми, гарантиращи по-добри услуги, ефективност или контрол. Дефицитите в ДОО и НЗОК остават над 40% и се компенсират само чрез вдигане на вноските. Това е модел, който вече се е доказал като неработещ: повече пари в системата не водят автоматично до по-добри резултати. Без реформи увеличаването на разходите ще се превърне в постоянен натиск за нови повишения на вноски, данъци и заеми.
- Увеличение на осигурителната тежест и ефектът върху бизнеса
Предложеното увеличение на пенсионните вноски и на максималния осигурителен доход означава реално поскъпване на труда с над 10%. За икономика с нарастващи цени на енергия, суровини и логистика това е сериозен удар. Българските предприятия вече губят конкурентно предимство спрямо страни с по-ниски разходи, а за някои трудоинтензивни сектори този ефект може да е критичен.
Допълнително – подобни мерки са проинфлационни. Повишените разходи на бизнеса се пренасят в крайната цена на стоките и услугите, което засилва инфлацията, понижава покупателната способност и ограничава потреблението.
- Наказване на коректните платци, вместо борба със сивия сектор
Сивата икономика остава между 22% и 35% от БВП. В такава среда увеличаването на вноските стимулира укриването, а не събираемостта. Вместо усилия за контрол, намаляване на злоупотребите и електронни механизми за проследяване, тежестта се прехвърля върху онези, които спазват закона. Това обезкуражава коректните работодатели и изпраща погрешен сигнал към бизнеса.
Конкретни предложения:
- Осигурителна политика
- Да не се повишават вноските – моделът е доказано неефективен и задушава пазара на труда.
- Да се придвижи законопроектът за реформа на пенсионните фондове – създаване на мултифондове, които да участват в инвестициите в българската икономика. Това ще намали зависимостта на бюджета от допълнителни вноски и ще задържа капитал в страната.
- Разходи и ефективност
- Въвеждане на независим одит на всички бюджетни структури – без данни за ефективност няма аргумент за повишаване на разходите.
- Заплатите в публичния сектор да се обвържат с резултати, изпълнение на индикатори и дигитализация на услуги.
- Закон за публично-частни партньорства – инструмент, който вече работи в редица европейски държави и позволява финансиране на инфраструктура и иновации без единствено бюджетно натоварване.
- Инвестиции и икономическа среда
Инвестициите в България са спаднали до най-ниските си нива – едва 1-1,5% от БВП, при около 20% в годините след присъединяването към ЕС.
- Необходима е ускорена процедура за капиталови разходи, публични индикатори за изпълнение и премахване на административните бариери.
- Данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване, иновации и автоматизация – това са политики, които реално повишават производителността, а с нея и доходите.
- Диалог и предвидимост
Бизнесът има нужда от минимум 60 дни за становища по промени, които пряко засягат разходите му. Без партньорство, оценка на въздействието и прозрачност се губи доверието в институциите, а решенията се превръщат във фактор за несигурност.
Ако проектобюджетът не бъде коригиран, очакваните последствия са:
- Увеличение на разходите за труд с 8-10%, което ще натисне цените нагоре;
- Забавяне на инвестиции и изнасяне на производство към по-евтини пазари;
- Разширяване на сивата икономика;
- Още по-големи дефицити в бюджета и социалните системи, без подобрение на услугите за гражданите.
Заключение
Необходими са реформи, а не механично харчене.
Необходими са предвидимост, дългосрочна рамка и реално партньорство с бизнеса.
Необходими са стимули за инвестиции, иновации и растеж, вместо нови тежести.
Само така България може да използва влизането в еврозоната като шанс за ускорено развитие, а не като рисков период на допълнително напрежение за предприятията и работещите.
За БРАИТ
Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) е приемник на учредената през 2009 г. Асоциация на бизнес клъстерите, организация с множество успешно реализирани проекти на международно ниво в различни области. БРАИТ си поставя за цел да способства за развитието и укрепването на членовете си като организации на индустриални сектори с висока добавена стойност, свързани с иновативни технологии в различни сектори.
БРАИТ обединява над 2300 компании, което е около 110 000 работни места в над 130 града в България. Организацията има амбицията да хармонизира клъстерните политики и да работи за подобряване на икономическото развитие на членовете си в партньорство с правителството и държавните институции.
B БPAИT членуват пpeдcтaвитeли нa ĸлючoви opгaнизaции oт ceĸтopитe нa Инфopмaциoннитe и ĸoмyниĸaциoнни тexнoлoгии (ИKT), биoтexнoлoгиитe, мexaтpoниĸaтa, образованието, здравеопазването, eнepгeтиĸaтa, аутомотив, мебелна, морска и дpyги cтpaтeгичecĸи индycтpии.
