Пловдивският апелативен съд отмени решение на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от частна медико-диагностична лаборатория против Прокуратурата на Република България по чл. 2в от ЗОДОВ.
Искът е за заплащане на сума в размер на 195 843,88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015 г. до 13.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Със своето решение апелативният съд осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на лабораторията сумата от 63 742 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в печалбата, която дружеството е пропуснало да реализира от дейността си по извършване на специализирани медицински изследвания за периода 22.04.2015 г. – 13.07.2015 г., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при извършване на действията по запечатване на помещенията на лабораторията в Пловдив и изземване на служебни автомобили, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
Решението на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено в останалата му част, с която искът е отхвърлен за разликата над 63 742 лв. до пълния предявен размер от 195 843 лв.
На 17.04.2015 г. е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че през периода февруари 2014 г. – март 2015 г. в София и Пловдив при условията на продължавано престъпление чрез използване пред РЗОК – Пловдив на документи с невярно съдържание – отчет за извършена медико-диагностична дейност и спецификация за извършена медико-диагностична дейност, и на неистински документи – направление за медико-диагностична дейност – „Бланка МЗ-НЗОК № 4“ и Амбулаторен лист, е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на НЗОК – София, с намерение да го присвои.
Лабораторията е била запечатана, а четирите служебни автомобили, с които се транспортирали пробите на пациенти от Пловдив и областта за изследване, са били иззети.
На 23.04.2015 г. управителят на ищцовото дружество и едноличният собственик на капитала му са привлечени като обвиняеми по досъдебното производство.
На 25.04.2018 г. е изготвен обвинителен акт за престъпления по чл. 212, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по който Районен съд – Пловдив е постановил оправдателна присъда, впоследствие отменена с решение на Окръжен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на районния съд, който го е върнал на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснати съществени нарушения, като с постановление от 05.03.2024 г. на Районна прокуратура то е прекратено.
Апелативният съд приема, че запечатването на лабораторията и изземването на служебните автомобили на 22.04.2015 г., както и тяхното задържане до 13.07.2015 г., когато с постановление на Районна прокуратура -Пловдив са разпечатани помещенията на лабораторията, са извършени в нарушение на принципа на пропорционалност, въведен в правото на Европейския съюз, тъй като наложените ограничителни мерки не са били необходими за постигане на целите на разследването по разкриване на престъплението, за което е водено наказателното производство, и с налагането им за продължителен, с оглед динамиката в търговските отношения, период е била блокирана основната дейност на дружеството и то е било лишено от възможността да реализира печалба от нея.
Решението на апелативния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
