„Ако сме вечни“ се казва дебютният му сборник с разкази, излязал през 1989.
После написа „Самотни светци“ – 1993, и „Седем истории за любов, грях и смърт“ – 2000.
Родният му Асеновград е подземната река в тези истории.
Разказвача на Асеновград…
От ’89 до ’94 живяхме през един блок, бяха гладните и тъмни години, редяхме се с него като млади бащи на опашка от 3 часа за кофичка мляко за децата…
От ’89 до ’94 живяхме през един блок, бяха гладните и тъмни години, редяхме се с него като млади бащи на опашка от 4 часа за кофичка мляко за децата… Изпушвахме по половин кутия цигари, докато магазинът отвори.
Беше в самия край на бул. „Дунав“, крайните три блока, сега има много други и луксозни след тези последни панелки на соца…
Много ми е мъчно за Валентин Георгиев, чуден писател, асеновградчанин, приятел от студенството, после от в. „Марица“, дългогодишен главен редактор в ИК „Хермес“.
Отишъл си е снощи. Не дочака пенсиониране.
Поклонението ще е на 23.05.2025 от 11.00 часа на Централни гробища Пловдив.
Сбогом, Вальо, кураж Нели!
Много деликатен и културен човек… Жалко, толкова млад. Мир и пълнота на душата му!