Юбилейни Паисиеви четения в ПУ

Автор:
Сряда, 07 Ноември 2018 10:03
Юбилейни Паисиеви четения в ПУ

Форумът отбелязва и 45 години от откриването на филологическите специалности в Пловдивския университет“Паисий Хилендарски“

Филологическият факултет на Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ открива утре, 8 ноември, традиционната си научна конференция с международно участие „Паисиеви четения“. Тази година престижният форум е юбилеен, посветен на 45 години от основаването на филологическите специалности във висшето училище, съобщи зам.-деканът доц. д-р Елена Гетова.

Тя допълни, че се наблюдава удвояване на участниците спрямо предишни години. В „Паисиеви четения 2018“ ще се включат 232 учени от 39 университета и научни института от 13 държави: България, Чехия, Полша, Русия, Беларус, Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия, Унгария, Гърция, Турция, Франция и Испания.

Още при самото откриване на конференцията утре, 8 ноември, от 10:00 ч. в Аудитория 6 на Ректората на ПУ, след приветствените слова на ректора на университета проф. д-р Запрян Козлуджов и декана на Филологическия факулет проф. д.ф.н Вера Маровска, на официална церемония от 10:30 до 11:40 ч. ще бъдат наградени изявени преподаватели филолози. Веднага след награждаването от 11:40 до 12:00 ч. се открива изложбата „Черно-бели следи от един многоцветен живот“, посветена на 100-годишнината от рождението на българския дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик Петър Увалиев (с псевдоним Пиер Рув). На откриването ще присъстват съпругата на Увалиев – Соня Рув, и преподавателят във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Огнян Ковачев.

Следващите събития в програмата са представянето на сборниците „Научни трудове. Филология. Паисиеви четения 2017 г.“ от техния отговорен редактор доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова и откриване на академична книжарница, в която преподаватели ще продават и подаряват свои книги. След заседанията по секции в следобедните часове на 8 ноември от 17:30 до 18:30 ч. в Заседателната зала на Ректората ще бъде открит и Академичен салон, който ще представи актуалната научна продукция на преподаватели от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

В рамките на конференцията е включена секция, посветена на 40 години от откриването на славистиката в университета. Тя ще бъде открита на 8 ноември от 13:30 ч. в зала „КОМПАС“ на Ректората от г-н Деян Костич – първи секретар на посолството на Република Сърбия в България, г-жа Дагмар Остршанска – директор на Чешкия център в София, и г-н Ярослав Годун – директор на Полския институт в София.

Катедра „Руска Филология“ отбелязва 45 години от създаването си и при откриването на Секция „Руски лингвокултурен дискурс: хипотези, маршрути, мостове“ на 9 ноември от 9:00 ч. в Университетска библиотека в читалня „Природоматематически науки“ привествени слова ще отправят специални гости от Московски държавен университет „М. В. Ломоносов“, Тракийски университет „Демокрит“, Комотини, Гърция, и ПУ „Паисий Хилендарски“.

На 9 ноември от 10:00 в 1-ви езиков кабинет ще се проведе и Кръгла маса по ономастика, посветена на 45-годишнината на Филологическия факултет и на 110 години от рождението на акад. Владимир Георгиев – български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии, главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 г., Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния български правопис. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971-1986 г.

Програмата на събитието е публикувана в сайта на висшето училище на следния линк: http://slovo.uni-plovdiv.net/documents/12059/903481/Paisievi_chetenia_Programa_2018_end.pdf/c221c755-a655-4d96-ba9d-320797904c25

УЧАСТНИЦИТЕ:

 

БЪЛГАРИЯ:

 

  1. ПУ „Паисий Хилендарски“
  2. СУ „Св. Климент Охридски“
  3. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
  4. Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
  5. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
  6. ШУ „Епископ константин Преславски“
  7. Нов български университет, София
  8. ЮЗУ „Неофит Рилски“
  9. Медицински университет – Пловдив
  10. Медицински университет – Варна
  11. Русенски университет „Ангел Кънчев“
  12. Национална академия за театрално и филмово изкуство
  13. Лесотехнически университет – София
  14. Университет по хранителни технологии – Пловдив
  15. Аграрен университет – Пловдив
  16. Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов
  17. Университет по архитектура, строителство и геодезия

 

ЧУЖБИНА

Чехия

 

  1. Масариков университет, Бърно, Чехия
  2. Карлов университет, Прага, Чехия
  3. Университет в Храдец Кралове, Чехия
  4. Институт по славистика – ЧАН, Прага, Чехия

 

Босна и Херцеговина

  1. Университет в Баня Лука, Босна и Херцеговина

 

Унгария

  1. Сегедски университет, Унгария

Полша

  1. Университет „Адам Мицкевич“, Познан, Полша –
  2. Университет по хуманитарни и природни науки „Ян Длугош“, Ченстохова, Полша
  3. Университет в Шльонск, Полша
  4. Шльонски университет в Катовице, Полша

Хърватия

  1. Университет в Загреб, Хърватия
  2. Утинепситет в Задар, Хърватия

Сърбия

  1. Университет в Ниш, Сърбия
  2. Университет в Крагуевац, Сърбия

Гърция

  1. Университет „Аристотел“, Солун, Гърция
  2. Национален университет, Атина, Гърция

Франция

  1. Университет Париж 8, Франция
  2. Университет Каен Норманди, Франция

 

Турция

  1. Университет „Докуз Ейлюл“, Измир, Турция

Испания

  1. Университет на Валядолид, Испания

Русия

  1. Томски държавен университет, Русия

Беларус

  1. Гродненски държавен университет „Янка Купала“, Беларус

 ПЪЛНАТА ПРОГРАМА В ПРИЛОЖЕНИЯ ПО-ДОЛУ PDF!

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм