×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 3919

Малкият Бунарджик: Кръчмата с голите цици

Автор
Понеделник, 28 Август 2017 00:56
Малкият Бунарджик: Кръчмата с голите цици

Какви времена бяха! Великите ни депутати спореха, ругаеха се, кълняха и когато свършат аргументите, пускаха дори юмруци в действие... Гладуваха край парламента и отказваха да подписват новата Конституция, градяха палатъчни Градове на истината...

Още не беше лумнал пожара в Партийния дом, народът бе махмурлия от опияняващите първи глътки на разпасаната свобода – търчеше по площади и дереше гърла, а вечер пълнеше кръчмите. Все още имаше парици, все още безработицата не беше го налазила, а американската мечта за къща с две коли в гаража и басейн в двора, действаше като виагра...

Пловдив беше „синята крепост" на демокрацията, отприщени бяха страхът и свободната инициатива да направиш нещо сам за себе си...

А Божидар Данаилов вече го бе сторил. Находчив и инициативен, с опит в бранша, той беше вече собственик на едно от емблематичните заведения в Пловдив „Малкият Бунарджик". Божо запретна ръкави и от невзрачното капанче направи ресторант с градина за чудо и приказ в онези времена.

Нямаше нужда от реклама, ресторантът му беше натъпкан с клиенти от обяд до среднощ...На воля се лееха напитки и мезета, музика на живо подклаждаше настроението – пей сърце! Тогава беше на 42 години – мъж в силата си, енергичен и ресторантьор с мерак. Посрещаше и изпращаше гостите си с професионална вежливост и усмивка, угаждаше на капризите им, „Малкият Бунарджик" пращеше по шевовете от клиенти, затова най-сигурна беше предварителната резервация.

Но това е нещо банално в кръчмарският занаят. Данаилов изби рибата в „Марица" с едно уникално за онова време хрумване. Един ден демократичният и бурен Пловдив осъмна с крилатата новина: в „Малкият Бунарджик" сервитьорките са с прозрачни блузки, но без сутиени!

Народът под тепетата завря – такова чудо е нямало! И хукна презглава, не толкова за да яде и пие, а колкото да зяпа напращелите цици на момичетата.

А Божидар е естет – направил е подбор, свят да ти се завие. Само докато разнасят таблите, гърдите на момичетата така шават в пазвите, че всеки момент копчетата ще се пръснат и ще се плиснат на воля. Интересът към неговия ресторант дори надхвърли очакванията на самия Божо – заредиха се заявки за маси със седмица напред, оборотът скочи двойно и тройно.

След първата ракия или водка мъжкият бяс лъсваше в очите на силния пол и поръчките валяха една през друга. Семейните мъже уж се правеха на разсеяни, а все окото им просото. Съпругите гледаха с присвити очи и търсеха под масата кокалчетата им.

А Божидар Данаилов беше най-щастливият и ухажван кръчмар в това незабравимо лято на 1991 година. И ние –десетината негови „придворни" журналисти, не бяхме зле. Бързахме да натракаме дописките и още в ранни вечерни часове заемахме най-добрата позиция – срещу стълбите.

Гледката беше опияняваща, особено след втората водка: сервитьорките слизаха бавно и тържество по стъпалата, сякаш бяха манекенки. Твърдите им гърди шаваха като малки прасенца в тесните прозрачни блузки – как да не си вдъхновиш, да не повториш и потретиш поръчката, такава гледка изпуска ли се! Вече паролата не беше отиваме при Божо или отскачаме до „Малкият Бунарджик", а – при голите цици!

Божо ни наглеждаше бащински снизходително, подхвърляше по някоя лакърдия и доста често пращаше най-надарената да донесе поредната порция огнена течност – почерпка от заведението! Ние отвръщахме с наздравица, пропита от хъшовски плам: „Да живее свободата, долу терора на сутиените!" Какви времена бяха! Ех, къде си сега, приятелю, Божо?

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм