Музеят на Златю, първа копка за Античния

Автор:
Неделя, 04 Май 2014 12:46
Музеят на Златю, първа копка за Античния

Иван Панев става кмет на Пловдив съвсем млад - на 31-32 години, направо от Комсомола. Това е в средата на 60-те. По това време Златю Бояджиев е най-големият жив български художник.

Един ден обикаляхме из Стария град с Панев и се спряхме пред една сграда непосредствено до ресторант "Старата къща", спомня си Атанас Кръстев - Начо Културата. Кръчмата тогава я нямаше. Панев гледа къщата и ме пита: "Синьор, какво е това?".

Беше в много лошо състояние - къщата. Вътре живееха 4 семейства. Казах на Панев: "Ако можеш да ги извадиш, ще я реставрираме и ще направим вътре една колекция на Златю Бояджиев!". Той вика: "Готово!".

Когато дойде време да подреждаме нещата, Атанас Янев /гл. редактор на в. "Отечествен глас" - б.р./ предложи вътре колекции да имат и други двама народни художници пловдивчани - Цанко Лавренов и Христо Станчев. От тях обаче имахме малко неща. И така на горния етаж наредихме колекция на Златю, в едната стая на долния - картини на Цанко, а в другата - на Христо.

Колекцията е открита през 1968-ма, а къщата е наречена Къща на народните художници.

След 1969-та, когато вече стана управлението "Старинен Пловдив", на мен ми защрака идеята, че Златю трябва да има отделен музей, продължава Начо. Заплюх си градската библиотека "Максим Горки" - тогава в Стария град.

Две-три години преди бай Златю да почине, Начо го води там. "Златьо, тук ще ти бъде музеят!" - казва му. Художникът отвръща: "Колкото ми построиха ателие, токлова и за музей ще се сетят!". Годината е 1973-74-та.

Златю Бояджиев умира, а реставрацията почва през 1977-78-ма. Библиотеката е извадена от бившата къща на д-р Стоян Чомаков. Самата постройка е общинска от началото на века. След Първата световна война тя е дом за сираци. Моята леля е живяла там, казва Начо.

Реставрацията обаче върви бавно. Проектант е арх. Вера Коларова. Идеята е музеят да се открие през 1983-та по случай 80-годишнината на художника. Срокът е изтърван.

Вдигна се врява до бога, спомня си Начо. Щяха да ме наказват. В крайна сметка открихме музея на 22 май 1984-та.

Събира се наистина богата колекция, но с един голям недостатък: малко са работите от първия период на Златю, когато е рисувал с дясната ръка - преди ударът да я парализира. Аранжира я Димитър Аврамов.

Тогава Любен Василев, секретар на Окръжния комитет на БКП, отпуска 160 000 лева за закупуване на картини ан блок. Друга част от платната са от колекцията на управление "Старинен Пловдив", купувани от Начо. Влизат и картини, които Златю приживе е дарил за Къщата на народните художници. Паметникът в двора пък е дело на скулптора Емил Попов.

Самото откриване е тягостен момент за Начо. Не идва никой от семейството на художника.

Бяха ми се разсърдили лично, защото освободих внучката на Златю от управлението, след като първо сам я взех, обяснява Начо. Просто не вършеше работа. Но за сметка на това назначих брат й. Въпреки това те не дойдоха. Много мъчно ми беше. Важното е, че музеят стана.

Такъв музей няма в България. Имало е много големи художници, но за никого от тях няма такава голяма къща-музей. Дори експозицията на Владимир Димитров - Майстора, се намира в галерия, която носи неговото име, а не в музей.

Античният театър, превърта лентата Начо, е най-епохалният ни проект. Първата копка е през 1964-та: в югоизточната част. Тогава никой не е предполагал какво ще излезе.

Нещата са в ръцете на ст.н.с. Лиляна Ботушарова. Показва се малка част от античните седалки. Дори и тогава никой не е мислел, че става въпрос за театъра на древния Филипопол.

Три-четири години разкопките продължават на час по лъжичка. Пари няма, идея - също. Отгоре на всичко, за да се продължи, трябва да се съборят 3-4 сгради на запад по ул. "Цар Ивайло". Самите къщи са от 30-те години, а уличката е малка и живописна като в платно на Лавренов.

Това не можеше да се случи, докато Парикян не стана кмет, казва Начо. Той пусна багерите, но обезщети хората.

Живеещите в Стария град обаче вдигат врява до небесата. За да слязат до центъра, те вече трябва да обикалят. Парикян поема отговорността, събира войници, затворници и прави съботници за целия град.

Това, което се появява, е уникално. Самият театър е бил с 5000 места, но горната му част е изчезнала. Сега местата са 2800. За грандиозните мащаби на древния Филипопол може да се съди от мащабите на неговия театър.

Амфитеатърът е открит през 1981-ва, за 1300-годишнината на България. Режисьорът Въло Радев се хваща за главата: "Леле, Начо, какъв град е бил тоя Пловдив!".

Имало е хора, които от изпочупените и падналите на земята камъни и колони са наместили липсващото, върнали са времето назад. Това са Лилия Ботушарова, старши научен сътрудник в Археологическия музей, инж. Петър Митанов, който се занимава с консервация на камъка, и Йордан Млеканов, изрежда Начо.

Къде са те сега?

1997

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (24)

Покажи предишните коментари
  • TO

    Романтиката на революционните времена на соц., пардон, комунистическото строителство просълзява. Осемдесетгодишните пловдивчани в умиление четат как разкулачвахме изедниците чифликчии, когато съществуваше българско земеделие. Как експлоататорите на пролетарския труд фабриканти като Калпакчиев се осмеляваха да произвеждат качествени тухли вместо да препродават вносни ментета. ("Фрасни го по ТИМБАТА!" такава дума дали съществува в българския език не се знае, само чаровният Начо сме чували да я употребява). Как копахме Хаинбоаз.

    Ето тук по-младите другари плетат, преплитат и заплитат легендарни басни за Диктатурата на Пролетариата. За НАРОДНАТА власт, която изсели семействата кореняци от Стария Пловдив за да вкара чиновници, сергии и чалга. (Сега пък "приватизират". ех, гьостерица!)

    Не ще да е само липса на теми, не само провинциалната скука, а вероятно си има някаква причина, сценарий тази масирана до втръсване кампания (от 1997 г.!) във всеки брой за прослава на арогантния политкомисар Атанас Кръстев, с партизанското име Начо.

  • ДО ТО

    отговори на: TO

    ТО ТИ НЕЩО СИ ЗА ПСИХОТО!

  • A?

    Хлуе сивият поток на сдъвкани и изплюти славословия от 1997 г. по комунистическия режим на Начо. Кой и защо режисира такъв сценарий не се знае, но нищо чудно, че предизвиква все една и съща реакция на погнуса и отвращение, все с едни и същи думи обикновено. Които знаят и помнят истините едвали ползуват интернета всекидневно, затова помагаме.

  • 7777

    като ,пишете и плюете ,напишете някакви факти, въобще защо е тази боза?

  • ТИШО

    А ,БЕ ИВАН ПАНЕВ ДА НЕ Е РОДНИНА НА БОЙКО ВАТЕВ?

  • ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА

    ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА е името на археоложката, която разкопа и проучи Античния театър, а не "Лиляна". Публикувайте само истини, с прецизност!

  • БОЗА

    БОЗА ОТ ИМЕНА СЪБИТИЯ И ГЮВЕЧ!

  • ДА БЕ ДА

    МНОГО Е ГНУСНО С КОМЕНТРАТИЕ ДОРИ ДА Е ВЯРНО НАПИСАНОТО

  • ГРЕТА

    ама,стига стоя Шишманов , ясновдиката , и гледачката

  • начо "културата"? ДИКТАТУРАТА?

    начо "културата"? ДИКТАТУРАТА?

    Начо да бъде прославян с легенди (басни) без съмнение е във интересите на някого. Масирана кампания е в разгар. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии.

    Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).

    Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата къща на Начо Културата възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг -
    то тогава се сепвам даже и аз.

    Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически
    офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна
    очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов
    покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помним = хотел Молле де, в
    закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков / Югов и сложи другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с
    най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа
    да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
    икономист, хора специалисти да гонят задачите.

    Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен
    План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).

    Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата
    ("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму
    според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива
    грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън!
    Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се
    намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство
    кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани
    Политкомисаря; и след години -хоп, другарят си ... го откупи,
    "добросъвестно" видите ли, и на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж
    "забрана" можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за
    царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на
    ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни
    бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

    Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975
    година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на
    Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
    "Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се
    инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който
    нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в
    България) - ще го критикуваме разпенявено ...

    Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в
    клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?
    Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм
    кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!
    "Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите
    как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяхме, пред народа ли, или
    пред Народната Власт?

    Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и
    Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -
    Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над
    Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната
    тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща?
    Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че
    ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата
    дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата
    (ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши
    разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си
    турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.

    След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли,
    жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не
    е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство
    как не можа да изнамери
    след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!

    Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше
    образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше
    образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля
    градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не
    РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи
    грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без
    образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е
    съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от
    АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на
    стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така
    приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който
    всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана
    непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като
    нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че
    Начо Културата беше начело?

    Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо
    Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и
    за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все
    по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти
    поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой
    губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме
    имунитети нашенски. Игрички. Далавери и гешефти.

    Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
    името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома
    десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили"
    титулатури за да разкопае и ни поднесе Античния Театър?
    Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,
    мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче?

    Голямото перчене на Начо "културата" беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със "автентични мебели от епохата", за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на "Културата", а на г-жа Елена Узунска - най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, макар и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук спомена -без да мога да си спомня името, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят. Хора засенчени от Главния Цар, който се извисяваше всъщност върху техните плещи ...

    "De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не казвам
    за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му
    пръст на Начо, Бог да МУ прости...

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм