Как се създаде Старинен Пловдив

Автор:
Четвъртък, 01 Май 2014 13:18
Къща Недкович Къща Недкович

Създаването на управление "Старинен Пловдив" е идеята на идеите ми. Всъщност това бе моята измишльотина, казва Атанас Кръстев - Начо Културата. Годината е 1967-ма. Тогава бях редови инспектор по културата и се занимавах ресорно със Стария град. Такава ми беше длъжността ат 1954-та до 1969-та.

Когато се реши да се създаде управлението, първо се направи един Национален комитет за ускорено изграждане на Стария Пловдив. Председател му беше Лъчезар Аврамов. Вътре влязоха всички пловдивски шефове и някои пловдивчани на възлови постове в София.

Мен въобще не ме бяха писали, но идеята си беше моя, казва Начо. Аз я бях разработил, аз бях правил докладната записка, която излезе от името на Окръжния комитет на БКП. Първо мислех за щат от 10 души, дадоха 4.

По това време се беше създало твърде негативно отношение към мен. Кмет бе инж. Коста Куманов. Тъкмо се бяхме скарали за нещо. Но аз съм се карал с всичките седмина кметове, с които съм работил.

Не зная как, но внушавах несериозно отношение. Те търсеха човек, който да има контакти с отделни министерства, със секретари на Централния комитет, за да осигурява някакви средства. Тогава се мислеше, че за 5-6 години Стария град трябва да се изгради. И кого канят? Канят Петър Чакалов, началник на отдел "Култура", аз му бях инспектор.

Чакалов обаче им казал: "Нямам никакво морално право да приема поста при положение, че цялата идея е на Атанас Кръстев". Кметът Куманов подскочил: "Атанас, не, в никакъв случай!".

И така цялата работа се протака още месец-два. До намесата на Димитър Димитров, втори секретар на ОК на БКП.

С Димитров бяхме близки от Асеновград, казва Начо. После него го пратиха първи секретар в Смолян.

Малко преди Първи април инж. Куманов ме извика. Ти искаш градът да бъде преди всичко музеен, казал кметът. Но тук трябва да има и стопански туризъм. Трябва да се съграсиш. Естествено, че се съгласих, спомня си Начо.

И така, като на шега, той е назначен за началник на управление "Старинен Пловдив" в Деня на хумора и сатирата - 1 април 1969-та. Сега този ден е обявен за празник на Стария град. Петко Кикиманов става архитект на управлението.

Къщата Недкович вече бе реставрирана, но без обзавеждане. Нямаше къде да работим и се нанесохме в пристройката: Кикимана, аз и Елена Узунска, казва Начо. По-късно взехме и Димитър Киряков - Кери. Нямахме нито бюра, нищо. Почнахме да чертаем програмата за изграждането на Стария град на пода в Недкович. Дори килим нямаше.

Същата година - 1969-та, в края на Есенния панаир открихме Недкович. Проектът за столовете и масите бе на покойния архитект Митко Димитров. Една част изпълнихме, но другата се оказа неудачна. Решихме да търсим старинни мебели. Отидохме най-напред в Котел, където поръчахме големия 11-метров килим на горния етаж. Зеления ампир, който е на етажа, го взех за 3000 лева от Атанас Турдоглу. Сега е в югоизточната стая. Тогава ме ругаха в Изпълкома, спомня си Начо. Говореха, че съм разхищавал пари на общината. Аз пък си купих и едно черно бюро със страхотна библиотека. Те са в другата стая, където е кабинетът.

Абе действах смело, без това не може. Намерих дори оригинални пердета от миналия век, по които ни извезаха и други. Първите хора, на които показах къщата - Владо Роменски, тогава главен архитект на София, арх. Георги Лабов - Лабата, ми казаха: "Ти не знаеш какво чудо си направил!". Недкович беше първият ни опит.

Години по-късно покойният журналист Методи Танев ме кръсти "Кмет на Стария град". В номенклатурата понятие "кметство" за Старинен Пловдив нямаше. Но Танев ме нарече така и така тръгна, смее се Начо.

През 1970-та възстановихме къщата на хаджи Власаки Чохаджията, сегашната сграда на управление "Старинен Пловдив", по заснеманията в книгата на арх. Христо Пеев "Пловдивската симетрична къща". В самите заснемания обаче липсваха някои детайли и така аз си избрах копие на тавана от къщата на Георги Клиянти, която още не беше реставрирана, за моя кабинет.

За съседната стая, в която бе Кикимана, избрахме друг таван от книгата на арх. Пеев, а дърворезбата в хайета и третата стая възложихме на един от пловдивските майстори - Рангел Стоилов /Бачо/. Там таваните са по негов проект.

Бачо ми беше подсказан от Кочо Гяуров, първи секретар на партията, да му намеря някаква работа. Неговите тавани станаха първият пример как може да се съчетае интериорът на една старовремска къща с работи на съвременен български художник - в случая дърворезбар.

После това стана практика. Накарах Георги Божилов - Слона, да изпише цялата алафранга в моя кабинет. Малката ниша пък изрисува Борис Димовски. Мебели съм купувал и от д-р Алекси Карич. Гарнитурата в салона пък е взета от София. Целта ми бе къщата първо да се показва, а след това да има административна функция. Аз в моя си кабинет така и не седях.

Бюрото в кабинета на Начо е било собственост на първия пловдивски кмет - Атанас Самоковеца. Той е назначен веднага след Освобождението, но е кметувал само три месеца. Когато се насрочват избори, се отказва.

Бюрото купих от неговите наследници за 200 лева, разказва Начо. Реставрирахме го. Когато ме уволниха, първата работа на моя заместник бе да го пробие с бормашина. Ей такава дупка му направи, за да минели кабелите за телефонната система!

Като го видях, се хванах за главата. Аз нещата ги правех не за да се изтъквам, а за да се видят от хората, за хората. Пък и след тези, които ще дойдат след това, да знаят как трябва да се работи. А те да вземат бор-машината и да продупчат бюрото на Самоковеца!

Синковци! Айде да не казвам нещо друго.

1997

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (11)

Покажи предишните коментари
  • Vallentin H.

    Прави впечатление доколко някои са некомпетентни в интернета (а той си има тънкости): веднаж излязло нещо онлайн - край, не можеш го върна. както легендарния джин, дух от ориенталските приказки: излязъл от бутилката - няма връщане. Плъзна, изплъзнал се. Наивни редактори и модератори и администратори не си дават сметка, че в двете минути след публикуването на нещо неприемливо и подлежащо на цензуриране то вече е даунлодирано и запазено на няколко места, първо от които - на самия му автор. След което такава публикация безконтролно може да се пейства насам и натам, на части или цялостно, в оригинал или преработена. От всекиго. И нещо писано в двадесети век се пази ревниво от последователи и ..."фенове" (думата е всъщност ФАН, английското произношение на ФАНА'ТИК, американците ги мързи с повече от една сричка да се занимават). Все едно "от умрял писмо да чакаш" е да се разправяш с някой, който е "пейстнал" конкретен постинг: никаква гаранция няма дали той е всъщност авторът, дали изобщо има АВТОР на тоя свят все още. Така идеи в наше време се разпространяват без бащинство, "какво тук значи някаква си личност", важен е смисълът, съдържанието, информацията. Откъдето и концепцията за анонимността на "Адолф Ильич", проследяването по АйПи да доведе най-много до хотела на ъгъла или до МакДоналдс или библиотека в Барселона; за безполовост ="ТО"=; за безвъзраст ="какиното"=. Обращението никога не е "Ви" с главна буква, онлайн всички сме свои хора на ТИ. Концепцията е "в облаците", даже не в компютъра е магията, а в неосезаеми и недостижими сървъри оффшор. Невежествени биячи са ония, които питат "ти ма, коя си ти, довечера през къде минаваш?"

  • Рашко

    Колко е жалък този начо културата, ние живеехме в Старият град и нашите къщи бяха бутнати, разкарайте този боклук - културен

  • аз

    Това енелепо. Този човек нямаше и средно образование. Ключар ина къщите на Телевизията и външното министерство, доносник на ДС, най-откровен измекяр. Държеше девойките на Славков и Луканов за обслужване при гостуванията им София. Наричаха го Културата като прякор за простотията му.

  • акад. проф. Хри.Сто. д-р ХонорисКауза ПУ МАГНАУРА

    "Как се създаде Старинен Пловдив" ли???

    Не се ли създаде от старите пловдивчани, от кореняците? Брей, в каква грешка била науката досега! Или сякаш има пропуснати кавички около думата "Старинен" ако става дума за ЧИНОВНИЧЕСКИ, обезлюден, "обобществен" (а сега на нова сметка разграбван / приватизиран от съветски и др. олигархи).

  • ОВЦА СТРЪВНИЦА

    Несправедливо е да не споменете безименните изкусни майстори дюлгери, дърводелци, мазачи, зографи които реставрираха с постоянство и умение през всякакви сезони старите къщи с мазолестите си златни ръце. Десетилетия. Подсказвам: братовчедите Петко и Митко Глухарски, всеки начело на своите си калфи и чираци, както и Борис Трендафилов, а и колко още ...

    НИПК имаше и висококвалифицирани архитекти, художници и техници, цяла школа създадена на световно равнище. Хвалебствията с които отрупвате (до втръсване в тази поръчкова поредица предъвкана от 1997 г. щото тематика днес липсва) общинския ЧИНОВНИК Начо, Диктатор на Пролетариата, обезлюдил, обезчовечил и ... "механизирал" (шега от 70-те когато никнеха механа до механа) Трихълмието, може би ще бъдат преразгледани от историците.

  • Слай

    Интересно стана тук. Очевидно, Начо, този популярен пловдивски чешит е недолюбван от някои. Нормално, някой беше казал, че само идиотите имат пълно одобрение. Винаги от контекста на един живот, могат да се изкарат абсолютно за всеки факти и обстоятелства, които биха го представили в неудобна светлина. Още повече, когато човекът го няма и не може да се защити.

  • ОВЦА СТРЪВНИЦА

    Мъдро Слай констатира "недолюбване" (рус.). Даже за колегата Лаврентий Берия "Винаги от контекста на един живот, могат да се изкарат абсолютно за всеки факти и обстоятелства, които биха го представили в неудобна светлина. Още повече, когато човекът го няма и не може да се защити."
    Хвала!

  • ФАКТИ ЛИ?

    КАКВИ ФАКТИ, БЕ СЛАЙ, ВИЖДАШ? ВМЕСТО ДА ОПРОВЕРГАВАШ?

    ЗНАЕМ ТЕ, ОЩЕ ДРУГАТА СЕДМИЦА КАТО СЕ ПООСВОБОДЯТ МОМЧЕТАТА ...

  • Слай

    Нормални реакции за нашето болно общество, да не кажа деградирало. Липсата на елементарна толерантност към другото мнение Юлиус Фучек бе нарекъл фашизъм и бе добавил: "Хора бдете".
    А, щях за малко да забравя: Ти, с главните букви ако наистина ме знаеш и пред ум няма да ти мине за някакви момчета. Анадъмо /тур./

  • A?

    Хлуе сивият поток на сдъвкани и изплюти славословия от 1997 г. по комунистическия режим на Начо. Кой и защо режисира такъв сценарий не се знае, но нищо чудно, че предизвиква все една и съща реакция на погнуса и отвращение, все с едни и същи думи обикновено. Които знаят и помнят истините едвали ползуват интернета всекидневно, затова помагаме.

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм