Малкото пловдивско палацо

Автор:
Вторник, 29 Април 2014 12:54
Малкото пловдивско палацо

Балабановата къща - емблемата на Стария Пловдив, не може да бъде обявена за паметник на културата, но са и несериозни претенциите за лична собственост. Тя е строена на празно място от 1974-та до 1980-та, разказва "кметът на Стария град" Атанас Кръстев - Начо Културата.

Групостите, които напоследък се разправят и вършат около тази къща, го предизвикват да говори.

Жестоко болно ми е, като виждам сега как някакви самодейни изложби се правят в Балабановата къща, казва Начо. Аз го смятам за кощунство. Това е един дом с такова дуповно извисяване, че не може да отваря врати пред самозванци и маниаци, произнася Начо и отпива от уискито с дъх на горчиви бадеми.

Къщата получава името Балабанова едва при възстановяването си през 1980-та по книгата на арх. Христо Пеев "Пловдивската симетрична къща". Оригиналната се е наричала Хаджиламша и е строена в края на ХVIII и началото на ХIХ в.

В средата на 30-те години на ХХ в. обаче Хаджиламша е толкова западнала, че се наложило да бъде съборена от кмета Божидар Здравков. Чак до втората половина на 50-те години на мястото няма нищо.

През 1958-ма в пущинака цъфва една доста грозна двуетажна сграда, частна собственост на някой си бай Генчо, тогава директор на държавния Асеновградски винпром. Как бай Генчо се докопва до мястото и разрешителното за строеж, Начо може само да гадае, съпоставяйки някои факти.

На 22 май 1956-та с Министерско постановление старинната градска част на Пловдив се обявява за архитектурно-исторически резерват. Така за първи път тя е поставена под особен режим.

За бай Генчо се знае, че бил близък с тогавашния първи директор на Националния институт за паметниците на културата архитект Марков. Вероятно от него е успял да вземе мястото и да построи къща с един приземен и още един етаж, стил късен Сталинизъм, която ползва за живеене, предполага Начо.

През 1973-та кметът Диран Парикян е вече убеден от Начо, че къщата на бай Генчо трябва да се събори и да се почне градежът на сегашната Балабанова. Собствениците и наемателите са обезщетени с жилища на тогавашния булевард Малчика.

Сред руините обаче възниква лют спор. Арх. Вера Коларова от Ателието за проучване и реставрация в Пловдив, което е към Института за паметниците на културата, иска къщата да се строи по изцяло нов проект. Начо настоява дюлгерите да се придържат строго към бившата Хаджиламша, заснета в книгата на арх. Христо Пеев. Той е подкрепен от арх. Пейо Бербенлиев, тогава директор на Института за паметниците на културата, и така днешната Балабанова става точно копие на Хаджиламша - дори с дворния си ансамбъл и допълнителните сгради, фасадите, някои детайли от дограмите, заснети от знаменития арх. Христо Пеев.

Конюнктурата в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. обаче не позволява къщата да се нарече със старото гръцки звучащо име Хаджиламша и затова е кръстена на втория й собственик - Балабанова.

При започването на строителството в средата на 70-те Начо вгражда в основите на къщата бутилка уиски "Бяло конче". Кикимана - Петко Кикиманов, главен архитект на Стария град тогава, описва на една страница проекта, по който е строена къщата, годината на първата копка, уточнението, че всичко е правено според заснемането на арх. Христо Пеев, но със съвременна строителна техника.

Ако един ден нещо /лошо/ стане и тази бутилка се намери, пловдивчани ще знаят от бележките вътре как сме започнали Балабановата, казва Начо.

Самият строеж продължава 5 години.

Идеята ми бе да направим едно малко пловдивско палацо - с връщане на автентичния интериор, с мебели от епохата на оригиналната Хаджиламша, обяснява Начо.

Аз, каква той, предвиждах това палацо изцяло за артистична дейност. Затова и избените помещения превърнахме в изложбени зали. Опитахме се да запазим всичко по двора. На мястото, където е била бившата Хаджиламша, имаше две липи. Едната и сега е в двора на Балабановата. Двата люляка също са от онова време.

В началото на 1980-та къщата е готова. Тогава се появява Маргарита Делина, зам.-началник на Окръжния народен съвет, и иска в Балабановата да се нанесат чиновниците от Окръжния съвет за култура.

Аз се скарах жестоко с нея, а тя да отиде при първия секретар на партията в Пловдив - Иван Панев, и да му се оплаче, спомня си Начо. Панев обаче казал на Делина: "И да оставиш Начо да си направи това, което е намислил!".

Така Балабановата е спасена от чиновници за артистични десанти.

Официално откриване не сме правили на нито една от къщите в Стария град, с изключение на Златю-Бояджиевата, казва Начо.

Но точно, когато Балабановата е завършена, Тодор Живков води в Пловдив гръцкия държавен глава Константинос Караманлис. Като виждат къщата, пловдивските управници решават там да направят срещата на Живков с Караманлис. Гръцката делегация е възхитена, не, тя е шашната!

И вече взеха да ме вземат по-насериозно с всичките ми щури идеи, смее се Начо.

Гяуров и Минчо Минчев, Славка Славова и Таня Масалитинова, Тодор Колев и Илка Зафирова /незабравимата театрална двойка от "Кълбовидна мълния" на Иван Радоев/, са само малка част от първите гастрольори в Балабановата. Нивото е изключително, а година след откриването - през 1981-ва, там се прави експозиция на водещите български художници.

Нарекохме я "20 години от първата младежка изложба в София", спомня си Начо. Имената са Светлин Русев, Йоан Левиев, Георги Божилов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Тошко Панайотов, Любен Диманов, Георги Баев.

След това Балабановата става истински център на традиционните Есенни изложби в Стария град.

Навремето Андрей Луканов беше голям почитател на Старинен Пловдив, продължава Начо. Като зам.-председател на Министерски съвет Андрей много ни помагаше. Той уреди от своя учител по френски в София да купим една страхотна спалня с бароково огледало и един трикрилен гардероб за някакви си 5500 лева.

После Хаджипетров, така се казвал учителят по френски, рекъл на Луканов: "Брей, много пари ми дадоха тези момчета!".

А мебелите са за милиони, те са от времето на неговия дядо, който е бил финансов директор на Източнорумелийското управление в Пловдив, допълва Начо.

Златните гарнитури в северозападната и североизточната стаи на горния етаж купувахме от големия български художник гобленист Марин Върбанов, който ми беше много близък, продължава "кметът на Стария град". Дадохме 8500 лева. Намери и две великолепни картини на Найден Петков и една на неизвестен френски художник, много интересна и хубава, а рамката й е още по-хубава, смее се Начо. Те са там сега.

В съседната стая бароковото огледало съм докарал от Казанлък. Гарнитурата в централния хайет е купувана от едно лекарско семейство тук, в Пловдив. Двете големи маси и гарнитурите също са от България.

Колко ме обвиняваха, че пилея парите на общината, пък след това Ах-каха, като виждаха какво става! Но за това друг път, завършва Начо.

1997

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (8)

  • Начо: ЗДК? или ЗКПЧ?

    С изнизването на годините, а и на десетилетията (все по-светкавично) видя се, че
    не мога да отлагам повече тези редове. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да
    ми възразява, а трябва.

    Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са
    хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори
    пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).

    Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите
    си имаме по-важни работи отколкото да куткудякаме.

    Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата
    къща на Начо Културата възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг -
    то тогава се сепвам даже и аз.

    Искам думата.

    Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически
    офицер, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна
    очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов
    покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помня = хотел Молле де, в
    закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без
    образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като
    друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков и сложи
    другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която
    групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски
    първоначално, впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с
    най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа
    да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
    икономист, хора специалисти да гонят задачите.

    Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен
    План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор
    понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за
    АИРезерват; година 1967-8).

    Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата
    ("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму
    според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива
    грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън!
    Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се
    намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство
    кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани
    Политкомисаря; и след години -хоп, другарят си ... го откупи,
    "добросъвестно" видите ли, и на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж
    "забрана" можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за
    царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на
    ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни
    бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

    Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975
    година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на
    Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
    "Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се
    инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който
    нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в
    България) - ще го критикуваме разпенявено ...

    Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в
    клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?
    Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм
    кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!
    "Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите
    как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяхме, пред народа ли, или
    пред Народната Власт?

    Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и
    Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -
    Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над
    Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната
    тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща?
    Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че
    ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата
    дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата
    (ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши
    разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си
    турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.

    След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли,
    жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не
    е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство
    как не можа да изнамери
    след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!

    Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше
    образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше
    образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля
    градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не
    РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи
    грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без
    образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е
    съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от
    АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на
    стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така
    приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който
    всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана
    непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като
    нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че
    Начо Културата беше начело?

    Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо
    Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и
    за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все
    по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти
    поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой
    губернатор ако е ползувал служебния кар за нещо друго; ама ние тук си имаме
    имунитети нашенски. Игрички.

    "De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не казвам
    за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му
    пръст на Начо.

    Послепис:
    Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
    името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, археоложката която остана стара мома
    десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили"
    титулатури за да разкопае и ни поднесе Античния Театър?
    Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,
    мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче?

  • Пловдивчанин

    отговори на: Начо: ЗДК? или ЗКПЧ?

    Не ви ли писна да спамите едни и същи бръщолевини? Човек, когато говори, а какво остава - когато пише, не само не трябва да се повтаря, но трябва да е достоверен и убедителен. Вашият СПАМ прилича на логорея на луд човек. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но досаждате. Поне пишете нещо ново, различно, какъв е смисълът да поствате една и съща реч - убеждавате се повече в правотата си? О, времена, о, нрави, о, недооценени амбиции! Вероятно няма да спите спокойно, но така е - разминали сте се очевидно с историческия момент, или просто историческият момент не ви е забелязал.

  • Пловдивчанка

    отговори на: Начо: ЗДК? или ЗКПЧ?

    Хайде простако, порови недооцененото си мозъче и изрови и друга пловдивска личност, по която да плюеш анонимно. Ами пиши си името бе кретен, та читателите да побеседваме върху твоята велика личност, изгаряща от чувства, че никой не те е забелязал.

  • читател

    отговори на: Начо: ЗДК? или ЗКПЧ?

    Хей, човече, поздравявам те! Ти, освен, че казваш истината, такава каквато е, различаваш Слонове от...тронове!

  • Майа

    Пловдивчанинът хубаво откликва на призива "да възразява" в началото на №57709; обаче вместо ПО СЪЩЕСТВО да ни посочи неточности, лъжи или клевети за наше сведение само реагира като ущипана г-ца. По липса на възражения тогава изводът е, че информацията в №57709 (?!? откъде тия полицейски кодове?) си е "ДОСТОВЕРНА И УБЕДИТЕЛНА" според изискванията; и наистина 29-годишният читател Стефан Марков в съседната страница "Георги Божилов ..." благодари не само, но и намеква, че тъкмо тези истини се знаят и се говорят в града не само между дисидентите. Предостатъчно е, като мая за неговото поколение.

    Вече не шушукаме, особено в този сайт на "свободата ... без граници", другаде цензурират и трият. Въздържаме се от попръжни и шегички: "прилича на логорея на луд човек" - нима? Упрекът пък за повторения (СПАМ) не е уместен под текстове датирани от 1997 и публикувани и в предишното оформление на сайта с упоритото постоянство на платени строители на митологии и басни и баснословни легенди в нечии интереси. Всеки път когато ни уверят "автентично", че видяли как Начо хванал Тангра за шлифера и отпил благо уиски си запазваме правото на присмех, оплачи се на а. п.

    Черешката върху тортата е накрая с мистичното (пардон, мистериозното) "разминаване с ИСТОРИЧЕСКИЯ МОМЕНТ" (А?) сякаш адресирано към сдъвкания и изплют нещастен лузър левака Лео Троцки: е, дали така Сталин става по-правилен? Достоверен? Убедителен? Историята е двуличник не, а е многоличник, свиквайте. Ние тук сме си свои хора, скромни безименни (докато не сме на платежна ведомост) съселяни, и в интернета си говорим на ТИ.

  • Факт: арх. Петър Дикиджиев

    Интересна, четивно написана статия, почти като интрига във византийска сапунка. Изглежда по време на публикацията (далеч преди 2014 сигурно) взаимоотношенията са били животрептущи. В перспектива в 2020 фактовете улягат. Към струпването на всевъзможни имена не пречи да допълним съществения липсващ факт -понеже физическиият обект не се прави от Сановници или Велможи, а от ДЮЛГЕРИ- че проучванията, изчертаването, ПСДокументацията, авторският надзор и методическото ръководство по възстановката на къщата на Пангьотис Хадзи Лампси са правени изцяло и единствено от
    арх. Петър ДИКИДЖИЕВ, вж.:
    = http://danbg.com/wp/?page_id=1574 =
    според както е показано там от САБ, Съюза на Архитектите в България, удостоверение от арх. Емма Москова, Министър на културата. Заедно с около седемдесетина (=70=) други заглавия в портфолиото му към НИПК (из 6 окръга) между 1968 и 1985, много от които в Трихълмието, където арх. Дикиджиев е израсъл на върха на Джамбаз Тепе.
    Уточнение се налага, че Вера Коларова заедно с Атанас Кръстев са били ревностни застъпници на напълно ИМИТАТИВНА ВЪЗСТАНОВКА до детайлите, без сигниране на нови материали и техники и оформления заради Венецианската Харта, което се е считало задължително тогава, докато по-късно Божидар Димитров въведе друг манталитет "до зъбери"...

  • скъсан линк?

    отговори на: Факт: арх. Петър Дикиджиев

    LINKът сякаш изглежда скъсан?
    = www.danbg.com/wp/?page_id=1574 =

  • читател

    Абе Начка, за тебе съм, ама гладни станаха времената пак...как да ти повЕрвам за всичко това? Изкуство се създава навсякъде, ама като седна в кенефа нищо не пада!

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм