Арх. Христо Пеев: Историята на Стария Пловдив

Автор:
Понеделник, 21 Април 2014 11:53
Арх. Христо Пеев Арх. Христо Пеев

Когато чете доклада за годишнината от смъртта на арх. Христо Пеев, проф. Милко Бичев казва: "Градовете се правят от хората".

Един от хората, може би първият в колоната, които са направили Стария Пловдив, е архитект Христо Пеев.

Аз имах щастието да го срещна в далечната 1954-та, когато за пръв път дойдох в Пловдив, казва Атанас Кръстев - Начо Културата. Тогава не знаех, че на арх. Пеев му остават две години живот.

По това време той е третиран като буржоазен елемент от народната власт. Някои от колегите му в районната проектантска организация се отнасяха твърде пренебрежително към него, спомня си Начо.

Пеев бе вече пенсионер, но му бяха дали едно малко бюро точно до вратата - там го намирах. И тръгвахме с него из Стария град. Той ме въведе, той ме запали. Показа ми и оцелелите, и разрушените вече сгради чрез своите архитектурни заснемания.

Мечтата на мечтите за арх. Пеев стават архитектурните заснемания на всички възрожденски сгради със стойност в Стария Пловдив. Начинанието си той започва в края на 20-те години на ХХ в. Но книгата на живота му - "Пловдивската симетрична къща", излиза едва 4 години след смъртта му.

Тогава се намира един доброжелателен архитект - Емил Момиров, който подготвя труда на Христо Пеев за печат. Всички възстановки и реставраторски работи в Стария град са правени по тази книга.

Всъщност би било невъзможно да се възстанови архитектурно-историческият резерват, ако не беше арх. Пеев, казва Начо.

Две години преди смъртта си - през 1954-та, Пеев прави и една обосновка на онези къщи в резервата, които имат историческа и културна ценност. Трудът е в два екземпляра. Единият е у Начо, другият не се знае дали се пази.

Пеев оставя и още една студия, която се занимава подробно с конструкцията на пловдивската възрожденска къща. Този голям българин си отива забравен през септември 1956-та.

Няколко години след смъртта на архитекта на Стария Пловдив, проф. Донко Дочев открива един дневник, който Пеев си е водил в затвор в Царска Русия. Оказва се, че през 1916-та той е хвърлен зад решетките, защото като студент участвал в кръжок към руското революционно работническо движение. В затвора той започва да си води дневник и дори скицира собствената си килия.

Това го прави "наш" в очите на онези, които дотогава са го считали за буржоазна отрепка. Тогавашният орган на БКП в Пловдив "Отечествен глас" започва да печата дневника на Христо Пеев.

От Окръжния комитет пък решават да турят една паметна плоча на къщата, в която е живял. Тя е на ул. "Станислав Доспевски" - точно от задната страна на църквата "Света Марина".

Много преди това обаче аз бях издействал малката уличка "Чепино" да се нарече на името на Христо Пеев, казва Начо. На тази уличка сега има 4-5 сгради. Бяхме направили и един барелеф, който циганите изкъртиха. Сега като паметник на малоумието ни там виси само плочата с името на Христо Пеев и с датата на раждането и смъртта, казва Начо.

Самият Христо Пеев е преселник, а не кореняк пловдивчанин. Изглежда такива хора повече оценяват какво представлява Пловдив.

Коренът му е от Анхиало, а е роден в далечната 1893-та. Семейството му идва в Пловдив още, докато е дете, и тук завършва гимназия. В Петербург записва архитектура, но е хвърлен в затвора.

След Февруарската революция го пускат и той се връща в България. Довършва си образованието в Германия и пак си идва в Пловдив, вече като дипломиран архитект.

Христо Пеев се жени за момиче от буржоазно семейство и открива частно архитектурно бюро. По това време проектира сградата на бившия Пионерски дом на ул. "Антим I". Тя е частна собственост преди одържавяването, сега е реституирана и препродадена. От негов чертеж се ражда и къщата на Черноземски в Стария град, която по-късно е съборена, за да се вдигне Камерната зала на театъра - сега в двора на Арменската църква.

Първата реставрация на жилищна сграда в Стария Пловдив е също дело на арх. Христо Пеев. Това е къщата на ул. "Д-р Чомаков" 20, сега в плачевно състояние. Той ръководи и първата реставрация, макар и козметична, на къща "Ламартин".

Големият му труд естествено е "Пловдивската симетрична къща". Срещу Библията на Стария град Христо Пеев не става нито народен, нито заслужил архитект, каквито звания се раздават по времето на социализма.

Крайно време е Пловдив да направи нещо за човека, на когото дължи облика си Стария град, казва Начо яростно. Дори имам идея.

Балабановата къща, която е възстановена изключително по заснеманията на Христо Пеев, е достойна да носи неговия барелеф. Тази емблема на Стария Пловдив не би могла да бъде възстановена от нищото, ако големият архитект не беше оставил за поколенията всички детайли на някогашната постройка - от дограмите и дървопластиките до оградата. Там е мястото да стои барелефът на Христо Пеев.

Такъв барелеф все още няма.

1997

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (4)

  • Диктаторът на Пролетариата:

    "Христо Пеев е преселник, а не кореняк пловдивчанин. Изглежда такива хора повече оценяват какво представлява Пловдив."

    ТУЙ-ТО.

    Изплю камъчето Диктаторът на Пролетариата Начо "културата" ЗДК и ЗКПЧ.

    Хвала!

  • Майа В.

    Погрешно внушение долавям от статията сякаш на Начо "културата" дължим ПЛОВДИВСКАТА КЪЩА. Начо наистина (с народни пари) откупи целия тираж, на цена повече от 6 лв. екземляра, когато заплатата беше 160-180 лв. и я раздаде на по-първи хора.

    Арх. ЕМИЛ МОМИРОВ събра, подреди и редактира книгата, историята помни това, хвала!

    Арх. ХРИСТО ПЕЕВ посвети на това монументално дело своето вдъхновение, усет, упорство, време, усилия и труд без видима компенсация; такива идеалисти Пловдив не само, Източна Румелия не само, Българистан сякаш вече няма. Не стана даже професор - доктор както куцо и сакато понастоящем, Доктор Хонорис Кауза на ПУ Магнаура.

    (Смайващото за мен е, че противоречейки на Антон Баев все още не съм цензуриран и изтрит както ми се е случвало неведнъж в по-старото оформление на сайта, поради което хич не го поглеждах цели години за сметка на ПодТепето; но там пък напоследък рекламират чалга "клубове", та ... Крогом измена, както казваше колегата Лаврентий Берия)

  • професор д-р

    ето какви стават в българистан, затова сме на този хал:
    http://www.marica.bg/проф-маргаритов-доктор-хонорис-кауза--е-причина-за-уважение.html

  • O!

    Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са
    хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори
    пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).

    Начо да бъде прославян с легенди (басни) без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии.

    Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата
    къща на Начо Културата възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг -
    то тогава се сепвам даже и аз.

    Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически
    офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна
    очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов
    покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помним = хотел Молле де, в
    закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков / Югов и сложи другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски
    първоначално, впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с
    най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа
    да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
    икономист, хора специалисти да гонят задачите.

    Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен
    План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).

    Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата
    ("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму
    според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива
    грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън!
    Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се
    намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство
    кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани
    Политкомисаря; и след години -хоп, другарят си ... го откупи,
    "добросъвестно" видите ли, и на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж
    "забрана" можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за
    царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на
    ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни
    бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

    Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975
    година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на
    Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
    "Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се
    инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който
    нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в
    България) - ще го критикуваме разпенявено ...

    Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в
    клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?
    Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм
    кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!
    "Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите
    как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяхме, пред народа ли, или
    пред Народната Власт?

    Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и
    Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -
    Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над
    Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната
    тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща?
    Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че
    ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата
    дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата
    (ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши
    разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си
    турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.

    След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли,
    жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не
    е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери
    след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!

    Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше
    образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше
    образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля
    градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не
    РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи
    грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без
    образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е
    съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от
    АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на
    стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така
    приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който
    всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана
    непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като
    нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че
    Начо Културата беше начело?

    Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо
    Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и
    за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все
    по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти
    поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой
    губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме
    имунитети нашенски. Игрички. Далавери и гешефти.

    Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
    името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома
    десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили"
    титулатури за да разкопае и ни поднесе Античния Театър?
    Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,
    мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче?

    Голямото перчене на Начо "културата" беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със "автентични мебели от епохата", за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на "Културата", а на г-жа Елена Узунска - най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, макар и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук спомена -без да мога да си спомня името, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят. Хора засенчени от Главния Цар, който се извисяваше всъщност върху техните плещи ...

    "De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казал
    за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му
    пръст на Начо, Бог да МУ прости...

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм