Каква да бъде община Стамболийски?

Автор:
Вторник, 19 Юли 2011 21:03

Мирела Чолакова 

Местните кметски избори несъмнено са предизвикателство за населението от всяко кътче на България. Въпреки че те са периодично явление, случващо се на всеки четири години, вълнението всеки път обхваща гражданите, пробудени от появилата се пред тях възможност да изберат за себе си по-добър начин на живот. Изпитанието пред кандидатите е не по-голямо от това, което се представя пред избирателите, защото демократичното управление на българската държава поставя решението в техни ръце. Всеки разумен човек осъзнава, че избирателното право е и изключителното задължение да изберем най-способната личност, защото вината в случай на последвало неефективно управление не само ще се дължи на погрешния вот, но и ще се отрази негативно на бъдещето на гражданите.

Мажоритарната система, прилагана при избор на кмет, напомня до известна степен на проблемите, характерни за времето на Абсолютизма. Слабата личност, наследила властта, често е довеждала до пагубни последствия за не една държава. За щастие, днес кметската власт не е неотменно право на наследилия „трона”. Гражданите на Република България имат възможността да изберат демократично своя местен управник според своите представи за достойни човешки качества. Ето защо кметът трябва да е олицетворение на душевно спокойствие, тоест да е в хармония със своите разбирания и планове, защото както е казал философът Епикур „Само справедливият се радва на душевно спокойствие.” Кметът трябва да е справедлив, защото „справедливостта е истинско, хармонично отношение между страните- личност и град”- думи, изречени от мъдрия Платон и доказани от времето и опита на човешкото общество.

Моралът, характерен за личността на кмета, също е от огромно значение. Условният морал, а именно демонстрирането на такъв с цел одобрението на околните или спазването на социалния ред, не е достатъчен. Необходим е автономен морал- плод на съвестта и вътрешната убеденост в правотата на неписаните норми, защото моралът е преди всичко способността на един човек да удовлетвори естественото очакване на избирателите да приема като приоритет общностните интереси. Ако кметът не притежава тази способност истински, то той не би могъл да посрещне предизвикателствата на своята длъжност.  

Общителността също е неотменна черта в характера на всеки човек, работещ в сферата на администрацията, независимо от мястото, което заема той в йерархията на местната власт. Комуникацията с гражданите е решаваща що се отнася до избора ми за кмет. И не само срещи и разговори, съпътствани от безпочвени и клиширани обещания за

по-добро бъдеще. Общуването с населението трябва да е част от ежедневието не само по време на предизборната кампания, но и през целия мандат, защото това е единственият начин длъжностното лице да изпълнява адекватно задълженията си и да решава обществените проблеми, дълбоко познавайки нуждите на своите избиратели.

Неподкупност, обективност, коректност - тези думи не трябва да са просто средство за агитация върху предизборните плакати. Съдържанието на тези понятия трябва да се осъзнава и да бъде основата на политиката на лицето-кмет.

Наблюдавайки методите, с които кандидатът за дадената длъжност си служи, за да спечели доверието на гражданите по време на предизборната кампания, са красноречиво доказателство за наличието или абсолютната липса на гореспоменатите качества. Ако лицето-кандидат се води от правилото „целта оправдава средствата”, то за мен това не е правилният избор. Подбора на източници на финансова помощ по време на кампанията също са обективен начин за определянето на човек като достоен или недостоен за отговорната длъжност- ако той (или тя) разчита на съмнителни фирми

и техните „инвестиции”, това несъмнено е признак на корупционни и користни взаимоотношения и обещание за бъдеща зависимост на кмета от „сивата” икономика.

Необходима е прозрачност при осигуряването на средствата за кампанията на кандидата, което ще убеди гражданите в легитимността на местната власт.

Кандидатът трябва да изложи пред избирателите ясна програма, представяща конкретни промени с цел подобряване на аспекти от обществения живот на територията на даденото населено място или община. Това ще означава, че гласувам за човек, който предварително е обмислил от какво се нуждае населението и как да го осигури. Обещания за по-добра инфраструктура или по-коректно обслужване от страна на администрацията не са достатъчни. Трябва да се предложат реалистични методи за осигуряването и осъществяването на тези подобрения.

Помпозните предизборни мероприятия със сигурност не са признак на сила и способности. Напротив, това би било свидетелство за нереалистична преценка относно начина, по-който се разпределят средствата, отчаяние и несигурност във възможността на кандидата да спечели доверието на съгражданите си. По този начин всеки трезвомислещ човек ще се почувства подкупен и би се замислил дали конкретното лице не се възползва от за съжаление така често срещаната практика на купуване на гласове.

Правилният начин за осигуряване на подкрепа сред населението е изразяване и защитаване на ясна гражданска позиция, което ще бъде доказателство за това, че лицето не търси просто властта, а се опитва да намери начин да претвори своите политически разбирания относно как трябва да функционира държавният апарат в реалността.

Да си представим, че личността, олицетворяваща качествата, които намирам за необоходими за личността на един кмет, бъде избрана и от останалите граждани в изборния ден. Сега е моментът, когато ще трябва да бъда убедена, че съм направила правилния избор. Кметът трябва да е човек, чиито методи на управление не са консервативни, а са прогресивни, следващи естественото развитие на обществения и икономически живот на страната. Спазването на демократичните закони и зачитането на неотменните човешки и граждански права, произтичащи от тях, трябва да са приоритет за избраника на населението, а той трябва да използва своята власт, за да защитава тези права и свободи, притежавайки силата на духа, която ще му даде волята да устои на изкушенията на властта, която не е само способността да налагаш мнението си, но и да убедиш останалите в неговата правота.

Кметът управлява администрацията- той лично назначава секретар на общината и свой заместник. Правилната личност не би предпочела да назначи свои близки, независимо от тяхната квалификация. Той или тя ще избере образовани и грамотни представители на администрацията, независимо от тяхното идейно политическо минало или икономическо състояние. Кметът управлява, издавайки заповеди. „Моят” кмет, „нашият” кмет няма да се стреми популистки да издава прекалено много от тях, защото важно е да се следи тяхното изпълнение. Гьоте е казал: „ Ако някой поиска да изучи всички закони, то няма да му остане време да ги нарушава.” Моите представи относно познаването на българската конституция от страна на кмета също са реалистични. Важно е да се спазват основните закони, гарантиращи демократичността на властта- а именно разделение на властите. Общинският съвет играе ролята на малко Народно събрание на местно ниво, а кметът олицетворява изпълнителната власт. От изключителна важност са взаимоотношенията между двете власти и стремежът на кмета за осъществяване на легитимно и ефективно взаимодействие между тях. Познавайки основите на Конституцията, кметът ще зачита правата на гражданите не само когато го избират за такъв, той ще осъществява и правото им на референдум и организиране на общо събрание на населението. Ефективната кместка власт също изисква ръководене  не само от актовете на общинския съвет, но и решенията на населението (чл.139.ал(2) от конституцията на Република България).

Управлението, водещо до прогрес в сферата на общинската собственост, също е решаващо за един кмет. Продажбата и използването й трябва да са съобразени с нуждите и възможностите на населеното място, осигурявайки достатъчно и в добро състояние обществени сгради и т.н.

Изпълняването на всички тези задължения и отговарянето на разнообразните изисквания са възможни единствено, ако кметът притежава компетентност във всяка значима сфера от обществения, политическия и икономическия живот на страната. Сериозността на кместката длъжност трябва да е ясно осъзната и да се уважава, защото лицето, което я изпълнява, защитава не само собственото си достойнство, срещайки предизвикателствата на местната власт. Той допринася за общия облик на страната ни, а днес, когато международните отношения са от огромно значение за развитието на всяка държава, защитаването на позицията на България като достоен член на Европейското семейство и множеството световни организации, на които тя е член, е изключително важно.

Кметът трябва да уважава традициите, утвърдени на територията ни с времето. Те датират от векове, създадени са от велики личности още от времето на Първото българско царство. Почитта към тези хора изисква лицето, изпълняващо тази длъжност, да запази традициите и съвестно да изпълнява задълженията си.

И както се казва с детска чистота и невинност в едно стихотворение:

                        Е, това ако го може,

                        значи всичко е наред.

                        Ако не- ще се наложи

                        мен да изберат за кмет.

право и задължение на гражданина е да избере своя кмет, а право и задължение на кмета е да отстъпи доброволно властта в случай, че не е способен да оправдае очакванията на хората, които са го избрали. Това би го превърнало не само в добър кмет, но и в  достойна за обществено уважение личност.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм