Здравко Попов: Тук има 10 приятели на Добри, единият съм аз

Автор:
Сряда, 23 Март 2011 16:09

Антон Баев

ImageПисателят Здравко Попов съживи с невероятно импровизирано шоу поета Добромир Тонев в 10 аудитория на пловдивската Алма матер, 22 март, надвечер.

Тук има десетина приятели на Добромир, един от тях съм аз, каза хумористът в препълнената аудитория.

Нас ни събираха три неща - жените, пиенето и рибата.

Приказките за трите неща, де.

Малко неловко ми е да разказвам какво си говорихме в Кристал, където седяхме от обед до късна вечер, но се налага, каза Здравко.

ВИЖТЕ ВИДЕО

Веднъж го питах:

- Ти спал ли си с хаспелистка? /Хаспелистка е операторка на машината хаспел, която навремето повдигаше по 4 тухли, това бяха техническите възможности тогава - поясни Попов пред младата аудитория./

- А ти чукал ли си енципиентка? - отвърнал Добри.

После видях в речника, че такъв термин наистина има, ама и сега не помня какво означава, продължи Здравко Попов.

Или пък - Веднъж му казвам, моите жени в най-сублимния момент се смеят!

А той ми отвръща - че как няма да се смеят, като си посмешище в сексуално отношение!

Така се ражда и знаменития куплет по Лилиев:

Тихият пролетен дъжд

звънна над твоята стряха.

Щом те опънах веднъж,

всички часовници спряха.

В Спомен, изпратен от Ямбол, писателят Христо Карастоянов разказва за първото появяване на Добромир в пресата.

Това става в тамошния вестник Народен другар на 25 април 1974-а.

Добромир е на 18 години, когато в рубриката Профили за първи път се споменава публично името му.

Карастоянов се връща към 13-годишното момче, което в далечната 1968-ма започва да тренира конен спорт.

През един нелеп декември на 1972-ра обаче загубва в инцидент в техникума едната си ръка - от китката.

В първия ден след изписването му от болницата Добромир моли за разрешение да поязди.

Нито лекари, нито треньори вярват, че повече ще хване юздите.

Но още през март 1973-а, макар без една длан, печели една първа, една втора награда и една награда за техничност, свидетелства писателят Христо Карастоянов.

После - като 19-годишен студент в Пловдив почти го разплакали, като му критикуват първите стихове.

Добромир се върнал в Ямбол и казал: Ще видят те какво ще ги направя!

И успява.

На 24 е с дебютна книга - Белег от подкова, спечелила национална награда за дебют.

Проф. Огнян Сапарев връща лентата 36 години назад, когато се основава литературният клуб Гео Милев.

Това беше приятелски кръг, а не кръжок, казва Сапарев.

Избрахме за име Гео, защото хем е модернист, хем с биографията му в онези времена копче не можеха да кажат.

Ако беше в София и се въртеше около тогавашния Съюз на писателите, досега паметник щяха да му вдигнат.

Пловдив обаче не цени своите литературни чеда, заключи професорът, два мандата ректор  на Алма Матер.

Доц. Владимир Янев припомни последното публично появяване на Добромир Тонев.

То е на 29 януари 2001 в 8-ма аудитория.

На творческата вечер той изчита три лирически стихотворения и едно сатирично - за самия Огнян Сапарев.

Поетът Иван Вълев, редактор на Белег от подкова, разказа историята на впечатляващия литературен дебют.

По това време той завежда Редакция Поезия в издателство Христо Г. Данов.

На година влизаха по 200 ръкописа, а по план издавахме 10, като само 2 бройки бяха отделени за дебют.

Ударил съм в тази година с два куршума в целта, защото излязоха по едно и също време книгите на Добромир и на Йордан Велчев.

23-годишен, Добромир сам занася тънка зелена папка с ръкописа на Белег от подкова в издателството.

Никой не се обади за него, дори Огнян Сапарев, разказва Иван Вълев.

Никакъв телефон, никаква препоръка.

При бележките ми се държеше изключително скромно, за разлика от графоманите, на които не можеш да редактираш и дума.

Казах му да напише още 5-6 стшихотворения, защото ръкописът беше много тънък.

Поисках 3 да отпаднат, той се съгласи за две, но за третото беше неотстъпчив.

ВЛезе в книгата - Балада за разведения скулптор.

Сега не знам защо тогава съм бил против това стихотворение.

Моментна нагласа може би, продължава Иван Вълев.

Шефовете над него - поетите Иван Николов /главен редактор/ и Петър Анастасов /директор/, приеммат предложения ръкопис без никаква бележка.

Белег от подкова излиза през 1979.

На следващата година Добромир е завършил университет, но е безработен.

Има дъщеричка, бебе.

Живее с жена си Лиляна в къща под наем до Чифте баня /жълтата къща/ на бул. Съединение.

Аз се преместих в Преводна редакция, защото ми беше писнало да се занимавам с по 200 графомани на година, казва Иван Вълев.

Петър Анастасов ме помоли да предложа човек за овакантеното място - редактор в Поезия.

Сетих се за Добромир и му отидох на гости.

Заварих го да се занимава с бебето.

Казах му.

Той попита: Ама аз дали ще мога да върша тази работа?

Щом аз я върша, и ти ще можеш - отвърнах.

Така влезе в колектива на Христо Г. Данов, където работи докрай, завърши спомена си Иван Вълев.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм