Стария Пловдив: Нищоправци много, а стопани няма

Автор:
Петък, 10 Септември 2010 20:13

С писателя Димитър Атанасов* разговаря Веселина Бонева

ImageТема на седмицата е Стария Пловдив.

На последната общинска сесия, свикана по настояване на ГЕРБ и  подкрепена с подписите на 18 съветници, хвърчаха аргументи за и против частно-общинско дружество Пълдин туринвест АД, учредено през 2006.

За лош късмет дни след сесията се срути поредната - втора за тази година – къща в резервата, на ул. „П. Р. Славейков”.

Предишният инцидент беше с постройка - смесено притежание на община и частници на ул. „Стоян Чомаков”.

Също през седмичата министърът на културата Вежди Рашидов назначи междуведомствена комисия, която да направи пълно обследване на състоянието на къщите в Стария град.

Експертите идват в понеделник.

- Г-н Атанасов, какво всъщност се случва в резервата Старинен Пловдив?

- За жалост нищо не се случва в Стария град. Ако нещо изобщо става, то това са само негативи и те не са случайности, а резултат от години нехайство и нищоправене. Нищоправци много, а стопани няма. Това е причината за състоянието на Старинен Пловдив.

Нека да видим фактите каквито са - вандали продължават да се гаврят с паметниците на културата, те дори не рисуват графити, а дращят простащини, продължават кражбите на улуци, на метални капаци на шахти, на строителни материали от необитаемите къщи.

Ако има общинска охрана, аз я виждам само на бариерата. На всичко отгоре Старият град е задръстен от паркирали автомобили. Няма проблем това да е в подножието му и на двата паркинга до музея Христо Г. Данов и до Музикалната академия, но да допуснем улица Съборна от ДХГ до Баятовата и Бакаловата къща под Небет тепе да са задръстени от автомобили, е абсурдно.

Кола до кола са паркирани на улицата и автомобилите не могат да се разминават. Няма кой да спре тази автомобилна инвазия в Стария град, въпреки наличието на бариера и охрана.

Да вземем разкопаните улици в Стария град и последиците от тях - дупки, пропаднал калдъръм и тротоари. Най-нагло действа ЕВН - където разкопае, след това с години си личат следите от прокараните кабели. От енергийното дружество не възстановяват качествено, нямат специалисти, които да реконструират тротоара. Не може да се слага само 1 линия от плочки, а останалата част да пропада - възстановява се целият тротоар. Поне така се прави в Европа.

Обичайно явление в необитаемите къщи е да се заселват бездомници, не са редки и случаите, когато те предизвикват пожари и срутвания.

Друг проблем са наркоманските сборища в Стария град, за които Общинската охрана нехае и не взема мерки. Заради тях хората не смеят да минават по ул. „Зора” покрай старата църква Света Петка в подножието на Джамбаз тепе.

- Има ли ГЕРБ визия как да се управлява резервата след като публично-частното партньорство не е най-удачният, според вашата партия, формат за управление на тези имоти?

- Моето лично становище е, че трябва да се акцентира на три важни неща.

Първото е, Старият град да стане международен и национален културен център. Второ -да бъде привлекателна туристическа дестинация и, трето, да има живот в него.

Старинен Пловдив не трябва да е само музей, а жив организъм, в който да живеят пловдивчани, а не частниците под различни форми да им изземват имотите и да ги изритват от Стария град.

Това не е нещо ново, има културен живот, има неща, които трябва да бъдат поощрявани и развивани, но и да се търсят нови идеи. В Стария град се провеждат Международният фестивал на камерната музика, тук са ситуирани есенните изложби, с които всяка година се открива есенния сезон.

За жалост, тази година не присъства нито един от управляващите на откриването на есенните изложби - нито кметът, нито председателят на Общинския съвет, нито някой от зам.-кметовете. Бяхме трима общински съветници всичко на всичко.

Впоследствие се разбра, че цялата местна власт е била на концерта на Найджъл Кенеди. Може ли да не уважиш и пренебрегнеш собствените си най-изявени творци за сметка дори и на световно известен музикант като Найджъл Кенеди? Може ли да не покажеш гостоприемството на Пловдив, защото това означава за мен отсъствието на градоначалника?

Това се преживява, но прави впечатление и хората си правят съответните изводи за отношението и подценяването на културата в този град, която би трябвало да е неговото лице.

Другите прояви, които адмирирам в национален мащаб, е форума „Пловдив чете” и Нощта на музеите.

Ето такива нови идеи и проекти трябва да има и те да бъдат подкрепяни от общината, а не да се спонсорират гостувания и изяви на чужди творци и състави, какъвто беше случаят с ирландците Лорд ъф дъ Денс.

По повод  туризма и неговото развитие в Стария град, трябва да отбележа, че публично-частното партньорство има перспектива, но не и в този вид, който ни предлага Пълдин туринвест. Там се дадоха не, а се подариха къщи на килограм, и 5 години по-късно те с малки изключения са в същото състояние, в което бяха, когато се апортираха в смесеното дружество.

Не е възможно за 5 години една фирма, пък била тя и Пълдин туринвест, да успее да реставрира и реновира 14 паметници на културата в Стария град. Първоначално се говореше, че инвестициите щели да са 16 милиона, после станаха 10 милиона, а сега стана ясно, че са заложени едва 6 милиона лева.

Какво означава това - големи обещания, а на практика резултатите са мижави. Отчитаме отварянето и възобновяването на Обредния дом и на една къща до Тунела Юг, а всичко останало стои под ключ и се руши.

Все пак държа да отбележа, че тази смесена фирма не управлява Стария град, а само няколко къщи в него, резерватът се управлява от общината.

Трябва да се дадат възможности на повече фирми да участват в публично-частното партньорство, да се обявяват търгове и да се търсят разни форми за привличане на частния бизнес.

Положителен пример в тази посока виждам в сформирането на сдружение Вечният и древен Пловдив, което има готов проект за реновиране на Небет тепе и превръщането му в атрактивен туристически обект.

- Как върви вечният спор между държава и община кое е общинско, кое държавно в резервата?

- Това е друг отдавна наболял проблем. Отрази се негативно още с промените в Закона за държавната и общинска собственост .

Този проблем бе създаден и задълбочен от областния управител по времето на НДСВ Гьока Хаджипетров. Тогава започнаха протяжни дела между държавата и общината, а в това време къщите се рушаха. Изходът е националните паметници да се прехвърлят за управление и ползване от държавата на община Пловдив, тъй като и без това голяма част от тях се стопанисват от нея.

- Очевидно е, че общината не е в състояние да се грижи за тези имоти само със свои средства. Каква е вашата идея те да бъдат съхранени?

- Задължително трябва да се кандидатства за европейски проекти от общината и институт Старинен Пловдив. По времето на предишния кмет Иван Чомаков общината спечели проект на ЮНЕСКО за 1 милион долара. Със средства, отпуснати от Япония, бяха реставрирани 7 къщи от Стария град. За последните 20 години това са единствените външни средства, които сме успели да привлечем.

А представяте ли си колко неща могат да се свършат в Стария град ако се спечелят няколко подобни проекта?

Освен това трябва да се делегират по-големи правомощия на Общинския институт Старинен Пловдив, а не да се прехвърля топката между него и общината.

 

ImageДимитър Атанасов е общински съветник от ГЕРБ, пловдивски журналист, писател и драматург, автор на книги с разкази, романи и пиеси.

Романът му „Тарпани” е издаден в Германия от немско издателство.

По него Димитър Атанасов е написал и сценарий за филм, чието заснемане предстои. Секретар е в емблематичното читалище „Възраждане” в Старинен Пловдив.

Зам.-председател на Дружеството на пловдивските писатели.

Носител на Награда Пловдив.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм