В Урла – Итаката на Йоргос Сеферис

Автор:
Понеделник, 05 Октомври 2009 22:44

Автор и снимки Антон Баев

ImageГеоргиос Сеферис или Йоргос Сеферис (1900-71), както му казват в родната Урла, селце на 20-ина километра от Измир (Смирна), тича като дете на малкото пристанище, над което са надвиснали облаци. Лодките са пуснали котва в Бяло море, мирише на риба и пинии, а отсреща по каменната уличка е къщата на втория балкански нобелист.

Впрочем това не е истинската къща на Йоргос, който напуска Урла (тогава в пределите на Османската империя) като дете. Това е къща-двойник на мястото на родния дом на Сеферис.

Предприемчив турчин се е сетил, че от къщата на нобелиста могат да се вадят пари, и е направил от копието чудесна (бело)морска кръчма, в която има всякакви питиета – включително българска ракия.

ImageПо стените висят портрети и стихове на Йоргос Сеферис, вестници от негово време – началото на ХХ век.

На гарафа йени ракъ си говорим със сръбските поети Иван Гаджански и Горан Джорджевич. Горан е от старата сръбска столица Смедерево, директор на международния поетически фестивал там от самото му учредяване преди повече от 30 години. Гаджански е висок интелектуалец, недолюбван (меко казано) от режима на Милошевич.

Урла – това е Итаката на Йоргос Сеферис, казва Иван. Раздялата с Урла, със Смирна, вероятно прави ключова фигура в поезията му първия изгнаник в литературата - Одисей.

ImageВероятно всеки има своята Урла, или поне си представя такова място, съхранило детството му непокътнато. Непокътнато дори за връщане назад.

Горан Джорджевич е в трескава подготовка за тазгодишния фестивал в Смедерево, край Белград.

Това е стара сръбска крепост, обяснява Горан. И започва да рецитира любимото си стихотворение, което започва така: „Един господин и една госпожа...” и свършва с бомбардировките над Белград. 1998.

Гласът му е като от Йерихонска тръба.

ImageИзлизаме от къщата на Йоргос и се разхождаме по пристанището. Рибарите са се прибрали. Капе ситен дъжд. Планината отсреща се е притулила като в българската песен „Притулила се...” Ех.

Иван Гаджански цял живот пише една поетична книга: „Балкански улици. Роман за недовършената песен”. Запалва лула и се заглежда в лика на Йоргос Сеферис на входа на къщата-двойник.

А Горан ме дърпа към Смедерево, фестивалът е винаги през октомври.

Обещавам му, че след две седмици съм там. 

Над дома на Йоргос Сеферис вали топъл средиземноморски дъжд.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм