Човекът от гаража в очакване на снежинките

Автор:
Четвъртък, 05 Януари 2017 16:17
Човекът от гаража в очакване на снежинките

Ебати ситуацията! - посреща ме днес на залез слънце човекът от гаража. - Цял ден ловя снежинки, едно вино не мога да си сипя, камо ли за пържола да помисля, пък минаха постите! Къв е тоя късмет?

Викам му - Запали оджака и вади пържолите, че от утре сме под два метра сняг, ни пържоли, ни вино! Ще сме в снежни землянки, майка!

И така седнахме на теферич да хапнем и да пийнем в очакване на снежинките, а когато очакваш снега, времето винаги се затопля.

Ама снежинките ги няма, пръснали по малко из софийското поле и толкоз.

Е - викам, - тая вечер ще дойдат и тук!

А! - вика, - аз докат не ми кацне на носа, не вервам. Смених си чипа от Царя още!

Я виж - май първата долетя!

Не бе - казва, - това заблудена сълза от миналата година.

И така - пържолата свърши, винцето - също.

А снежинките?

О, те тепърва пристигат...

Бял сняг ще има само във градините,

където са играели деца...

Както писа поетът Далчев, но кой ли го чете.

Кунева да чете поети ли? - възправя се човекът от гаража. - Мое да чете Сандбърг! Примерно:

Тя беше крадла, беше курва и държанка,

тя бе предмет, играчка беше...

Или:

Любовта ми е като врабец

под зимните стрехи на Мичигън...

Абе - заключи човекът от гаража - що не им е... майката в очакване на снежинките!

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (3)

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм