Издателска къща „ХЕРМЕС“ представя
Ново издание на
САМО СПОМЕН
от
Сандра Браун
обем: 288 стр.
цена 15,95 лв.
ISBN 978-954-26-190-00
Превод Милена Кацарска
Очаквайте новото издание от 4 юни!
Започнете лятото с вълнуваща история от любим автор
Роско Ланкастър – най-богатият човек в градчето Уинстънвил, е на смъртно легло. Освен тази вест, младата му съпруга Карълайн преживява още един шок. Пристига Ринк – синът на Роско, който преди дванайсет години е напуснал дома си, избягал е от голямата си любов – Карълайн. Магията на едно далечно любовно лято е застанала между тях. Двамата трябва да си отговорят на много въпроси за разбития им живот.
В дъното на забулената с тайни история се прокрадва, сякаш от ада, зловещата фигура на Роско…
За автора
Сандра Браун винаги е била пълна с изненади. В младежките си години тя направила доста бърза кариера като модел, но тъкмо щяла да стъпи и на световния подиум, когато се отказала и станала телевизионна водеща. Междувременно успяла да се омъжи за видеопродуцента Майкъл Браун и да му роди 2 деца, които днес вече живеят самостоятелно.
Като малка Сандра четяла всичко, което й попадне, падала си най-вече по историите с много любовна страст и не престанала да ги чете до момента, в който сама започнала да пише такива. Издателство „Арлекин“ веднага оценило перото й и я взело под крилото си като един от най-обещаващите таланти, но тя бързо се отказала. Започнала да пише по-стойностни творби, макар и в същия жанр.
С Горещи страсти в рая, Огледален образ, С дъх на скандал и Френска коприна Сандра Браун покори класациите и застана начело, елиминирайки Стивън Кинг и Даниел Стийл.
С всеки следващ успех, изразяващ се в милиони продадени екземпляри, писателката печели и признанието на критиците, които я увенчават с наградите Уелдънбукс, Далтън, наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асошиейшън, награда за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн.
Така се стига до момента, в който милиони читателки по света се оказаха подвластни на неустоимата романтика на творенията й, преведени вече на 33 езика.
Сандра Браун е рекордьорка сред пишещото братство в САЩ. За последните години тя има 56 бестселъра в класацията на Ню Йорк Таймс, издала е над 70 романа и е продала над 70 милиона екземпляра по света! Тя е и единствената, която е имала по едно и също време 3 бестселъра в класацията.
Откъс от „Само спомен“
— Сигурен ли сте?
Докторът кимна вяло. Зелените му хирургически дрехи още бяха колосани, не беше прекарал достатъчно дълго време в тях, за да ги изпоти.
— Искрено съжалявам, госпожо Ланкастър. Нещата са доста напреднали и са се разпространили.
— Нищо ли не може да се направи?
— Освен това да се погрижим за удобството му и да облекчим болките му, доколкото е възможно — не. — Той докосна ръката й и погледна многозначително човека, застанал до нея. — Не му остава много. Няколко седмици може би.
— Разбирам. — Тя попи очите си със смачкана, омекнала от влага кърпичка.
Сърцето на доктора се сви от съчувствие към нея. Когато членовете на семействата реагираха на лошата новина с истерия, той знаеше как да се оправя с тях. А това мъжествено примирение от страна на жена, толкова крехка и женствена на вид, го караше да се чувства безпомощен и непохватен.
— Ако беше дошъл за преглед по-рано, тогава може би…
Тя се усмихна с лека, тъжна усмивка.
— Но той не пожела. Умолявах го да се обърне към вас, когато стомахът му продължаваше да го притеснява. А той все твърдеше, че това се дължало единствено на проблеми с храносмилането.
— Всички знаем колко упорит може да бъде Роско — изрече мъжът до нея. Грейнджър Хопкинс нежно притисна пръстите на Карълайн Ланкастър и ги обви около ръката си. — Тя може ли да го види?
— След няколко часа — отвърна лекарят. — Упойката ще продължи да действа до следобед. Защо не се приберете у дома за няколко часа и не си отдъхнете?
Карълайн кимна и се остави на Грейнджър — неин адвокат и приятел, да я поведе към асансьора. Зачакаха в тягостно мълчание. Тя бе като замаяна, но не беше изненадана. Така или иначе животът й никога не е бил розов и без усложнения. Защо ли изобщо се бе поддала на илюзорната надежда, че операцията на Роско ще покаже не друго, а най-обикновена язва?
— Добре ли си? — попита Грейнджър меко, когато вратите на асансьора се затвориха след тях и двамата останаха насаме.
Тя си пое пресекливо дъх.
— Дотолкова добре, колкото може да бъде жена, която току-що е разбрала, че съпругът й ще умре. Скоро.
— Съжалявам.
Карълайн вдигна очи към него и се усмихна. Сърцето на Грейнджър се разтопи. Усмивките й, които често имаха извинително и леко тъжно излъчване — сякаш заради някакъв невидим неин недостатък, — трогваха както мъжете, така и жените.
— Знам, че е така, Грейнджър. Не мога да ти опиша колко се радвам, че си ми приятел.
Двамата прекосиха фоайето на наскоро обзаведената наново болница. Членовете на персонала и посетителите хвърляха бегли погледи към Карълайн, след което извръщаха очи. Обърнатите лица излъчваха любопитство, но и почтителност. Всички вече знаеха. Когато виден гражданин на градче с размерите на Уинстънвил бе на умиране, новината се разчуваше светкавично.
Грейнджър придружи Карълайн до колата й и отвори вратата. Тя се качи, но не завъртя стартера. Седеше, взряна отчаяно пред себе си, потънала в мисли, разтревожена, скръбна. Трябваше да се погрижи за толкова много неща. Откъде да започне?
— Налага се да уведомим Ринк.
Името мина през тялото й като леден кинжал, остър и пронизващ. Проби всичките й жизнени органи. Екотът от името му закънтя в главата й. Болката, която изпита, когато го чу произнесено, я парализира.
— Карълайн, чу ли ме? Казах…
— Да, чух те.
— Преди да влезе в операционната, Роско ме накара да обещая, че ще се свържа с Ринк, ако прогнозата е лоша.
Очите с неуловим цвят на пушек потърсиха погледа на адвоката.
— Той те е помолил да се свържеш с Ринк?
— Да. Съвсем определено наблегна на това.
— Изненадана съм. Мислех, че разпрата помежду им не подлежи на прошка.
— Роско умира, Карълайн. Според мен той е бил наясно още при влизането си в болницата, че никога няма да излезе от нея. Той иска да види сина си, преди да умре.
— Двамата нито са се виждали, нито са говорили в продължение на цели дванайсет години, Грейнджър. Не знам дали Ринк би се върнал обратно.
— Ще се върне, като научи какво е положението.
Дали? О, господи, дали? Дали щеше да го види отново? Как щеше да се почувства, ако това станеше? Как ли ще изглежда той? Беше се случило преди толкова години. Преди дванайсет години. Ръцете й здраво се вкопчиха в обточения с кожа волан на нейния линкълн. Дланите й се изпотиха. Тя цялата се изпоти.
— Не се тревожи за това — добави Грейнджър, долавяйки напрегнатостта й. — Понеже така или иначе не познаваш Ринк, аз ще му се обадя и ще говоря с него.
Карълайн не поправи погрешното му мнение, че тя не познава Ринк. Фактът, че се познаваха, бе старателно запазена тайна.
