Когато разбрах, че „Под игото“ било на шльокавица в учебника на „Просвета“ за 10. клас, проверих, няма такова нещо. Има една задача, дадена е корицата на романа със заглавие на шльокавица, и после учениците трябва да изследват спора в социалните мрежи.
Хора, които се занимават с PR и реклама, ще потвърдят, това е умишлено създадена дискусия с цел, и в случая, популяризиране на един учебник и роман на шльокавица! Сякаш става дума за нов тип синьо сирене, а не за „Под игото“, настолна книга за поколения българи. Възмути ме не „маймуняка“, който всъщност го няма в учебника на „Просвета“, колкото подхода. Очевидно на издателството и колегите хонорарите им се виждат малки, та се прибягва до познати „хватки“ за продажби. През 2014 година тогавашният министър на образованието твърди, че става дума за 136 хил. лева за учител и експерт. Имало хора, които били взели толкова, вероятно не всички. Трудно мога да нарека човека, който пише учебник автор. Да си вдигнат ръката талантливите писатели у нас с подобни хонорари. Сигурна съм, че няма такива.
Между другото, новият учебник на „Просвета“ за 10. клас по литература (в съавторство на Албена Хранова и Любов Шишкова) тежи около килограм-два, лично го четох и носих. Ами ако „днес“ ученикът има шест часа с толкова на брой учебници, помагала и тетрадки… Трябва все някой ден това безобразно отношение и облагодетелстване (за много малка клика) на гърба на децата да отпадне. Във века на технологиите да се прививаш с учебници на гръб от най-лъскавата скъпарска хартия е озадачаващо. И най-вече ненужно.
Освен анкетата, която дадох на над 100 ученици, заради шльокавицата, пуснах и запис по БНР с една от авторките, интервюира я Диана Янкулова. Голям смях беше и в шестте девети класа: думите на възмутения известен писател, който журналистката не назова, защото си бил изтрил поста във фейсбук, им се сториха превзети, а след употребата на „браузване“ от една от авторките на учебника, изпокапаха от смях. Тази дума я научили в първи клас, но бързо излязла от употреба, защото била демоде.
Моят опит
Та, училището е динамично място, където хората от 90-те са (сме) стари, там се държи на естественото и непринуденото, другото е смях и неудобство. Чудех се как да реагирам, когато започна надприказването след записа по БНР: защо ни подценяват, какви креативни и образовани хора само, г-жо, добре е, че ги викат по радиото, ,,браузват“ значи в света наоколо, пък ние не знаем , защо смятат, че това, което предлагат е много интересно и образователно…
Не ме напуска усещането за фалшиво създадена дискусия. Не може да се показва първо онова, което е неправилно (шльокавицата), за да се научи полезното и нужното от хора, които все още са в процес на развитие. Изобщо е видим популизмът в издаването на коя да е книга на „маймуняк“, елементарно и гъделичкащо е. В „Новата молитва на Марка“, глава XV, „Просвета“ дава под линия 25 бележки, без които текстът е неразбираем. Как ще запазим ученика за книгата, той ще е затруднен минимум два пъти: веднъж с непонятния вече език на Вазов, за младежите е такъв, и втори път с шльокавицата. Така ли ще градим читатели, като ги затрудняваме с шльокави приумици, които някой съумява да прокара и в учебниците.
Преминала съм през всякакви похвати и методи в опита си да провокирам към важното нещо литература: виртуални, междупредметни, карнавални, драматургични, херменевтични, информационни, психолингвистични и пр. Което не означава, че влизам в клас и заявявам, че днес подходът е еди-какъв си, реагирам според ситуацията, автора и идеята ми за часа, естествено манипулативно, учениците не знаят на какво ги подлагам, но са наясно какво изисквам. Последното е по-важно.
На няколко пъти питам психолози дали при създаването на учебници и програми по отделните предмети някой е поръчвал изследване за профила на днешния ученик. На сто процента всички отговарят: „не“. Ами трябва да се знае „този“ учебник и програма за какви версии хора се правят, защо и какво се иска от тях, и най-вече ще достигне ли знанието до някого…
Наблюденията ми от последните години са точно обратни на представяните напоследък, които може би са свързани с лобистки интереси в сферата на IT-сектора и желанието за по-голямо потребление. Младежите се пренаситиха от технологии, звуци, картинки, проучвания, мемета, клипчета. Не го казват директно, но вече разбират каква самота и загуба на време е това безконечно сърфиране.
Мисля, че има едно завръщане към класическите методи, които за съвсем младите хора, се оказват малко познати. Последните години представям по повод и без повод класическа и нова европейска проза, а после правя и литературно четене на автори. На любимите ми румънски прозаици в превод ми се е случвало поне четири пъти. Така лови публиката и учениците румънската проза!
Раздавам откъсите от романите, какво по-стандартно. Оставям ги да си изберат свой такъв, който да отговаря на тяхната природа и характер. Последното им прави много добро впечатление. После само проверявам дали гласът им е изнесен. Учениците обгрижват своето „парче“, мислят го, чувстват го. Обличат се приятно и шик. Канят своите родители, снимат се. Получава се драматургия на щастието. Щастието от книгата. А после, или по-късно, посягат към нея.
На кого му пука за някаква си шльокавица. Ние сме читатели на добра родна и чужда литература.
