Цесията на независимостта ни=85 млн. златни франка на Русия
„Ние считаме, че тези истини са видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.“
Така започва декларацията за независимост на САЩ, написана от Т. Джеферсън.
Днес, 22-ри септември е Денят на независимостта на България.
Да, и ние като САЩ си имаме свой ден на независимостта.
Имаме си и Манифест, който я прокламира.
Това, което за САЩ е 4-ти юли, за България е 22-ри септември.
Дотогава, въпреки икономическият си и стопански възход, България е била васално княжество по отношение на Османската империя.
Българският княз е бил васал на своя сюзерен султан Абдул Хамид Втори.
България не е била призната за международноправен субект.
Не е имала право да подписва международни договори.
Нямала е право да обмитява стоки на Великите сили.
Българският съд не е могъл дори да осъди поданик на Великите сили, извършил убийство на българска територия и т. н.
На всичко това се слага край на 22-ри септември с обявяването на независимостта.
Един празник, който за съжаление, дълго време нямаше достойно отбелязване в българския национален календар.
Отбелязвал се е тържествено известно време след 1908-ма година, след това са се занизали националните катастрофи, и изглежда не е било до празници.
След Девети септември 44-та, са го считали пък за царски празник, и също са го замели под килима на забравата.
За съжаление, сега също някак си се отбелязва между другото: формално, протоколно, без нужната тържественост, дори необходима помпозност за такова събитие.
Да, официален празник е, неработен ден, и въпреки това го няма усещането за тържество, което имаме на Трети март и Шести септември.
Не знам, сигурно за обикновения българин тогава, това е бил един формален акт и това усещане се е пренесло през поколенията.
Колко ли от нашите сънародници по онова време са знаели тънкостите на международното право.
За всеки нормален българин тогава, България си е била независима веднага след Освобождението на Трети март.
А може да има и други причини: Скъпо ни излиза тази независимост.
България се задължава да плати 85 милиона златни франка на Русия, която опрощава дължимите репарации на Османската империя от войната.
Това наричаме цесия на днешен език.
Цесията на независимостта ни.
Вижте как звучи само…
Очевидно няма нищо безплатно на този свят и най-много, желанието на един народ за свобода и независимост.
Скъпо ни излизат и националните катастрофи в които ни набутва мегаломанията и глупостта на Фердинанд, след това.
Скъпо и прескъпо дори. Но това е в миналото.
В наше време, аз лично считам, че 22-ри септември не получава полагащото внимание и почит.
Кръстихме в Пловдив преди повече от 10 години едно малко площадче на тази дата.
Това, че сложихме колона на Независимостта не го направи по-голям и подходящ.
Премиерът Малинов, който пък е основен „виновник“ това да се случи, има една скромна плоча в подножието на Стария град.
Десетина души се събират традиционно в църквата „Св. Неделя“, и общо взето с това се изчерпва всичко.
А Пловдив е мястото, където на практика се легитимира Независимостта.
Тук пристига след Търново цялото българско правителство, че и Фердинанд дори, с което се дава знак на Великите сили, че връщане назад няма да има.
Ето защо, днешната дата е добър повод да се извади от деловодството на Общински съвет-Пловдив предложението, площад „Централен“, като най-голямо и знаково място да се наименува на площад „Независимост“ или площад „22-ри септември“.
Вносителят пък обещава да не претендира за авторство.
Честит Празник!
Тодор Кръстев, юрист
коментар във Фейсбук
