Случаят Нидялко не е нищо друго, освен горчивите плодове на чалга културата.
Децата посрещат възторжено и се редят на опашка, за да получат автограф от участника в „Биг брадър“, сегашно издание, не само в основно училище „Любен Каравелов“. Същата ситуация се е разиграла и в друго училище в Ямбол.
Не зная дали учителка е канила Нидялко Лазаров в ОУ“Л. Каравелов“, но със сигурност зная, че в другото школо никой не го е калесвал.
Който познава поне донякъде знаменитият ни „шоумен“, знае, че той сам се бута навсякъде, и не чака никаква покана. Явно сега дойде моментът Н. Лазаров отново да получи своите петнайсет минути слава.
Проблем, и то голям проблем, разбира се, има.И той е там, откъдето започнах текста, от нашествието на чалга културата. На псевдокултурата, ако някой не може да разбере за какво говоря. Най-вероятно малките ученици в Ямбол, както и навсякъде из България, са гледали подвизите на Нидялко заедно с мама и татко пред телевизорите.
Не твърдя на сто процента, че бащите и майките на тези деца са във възторг от артистичната кариера на ямболията в риалити шоуто. Може дори да изпитват тотална ирония към неговите „роли“, или да гледат, псувайки го.
Такива реакции със сигурност е имало и те не са били малко. Ала мама и татко продължават да стоят пред телевизора и да гледат, и да гледат…
Децата, в едното училище става дума за четвъртокласници, няма как да отделят зърното от плявата, да проумеят Нидялко звезда за подражание ли е или е един от многобройните български главочи.
Майка и татко гледат „Биг брадър“. Те няма да отделят време за „Панорама“ или за „История БГ“, едно чудесно предаване, с интересни гости и интелигентни водещи.
На татко и мама са им скучни или напълно непонятни и проф. Андрей Пантев, и режисьорът Стоян Радев. Родителите на учениците търсят развлечение. Това проф.Пантев не може да им даде, колкото и да е атрактивен, бродейки из българската и световната история.
Стигаме, неизбежно, до ценностната ни система. Това, че мишката изяде книжката, за мен са по-скоро глупости. Въпреки тоталната инвазия на интернет, ако някой се е погрижил за децата, когато е трябвало, те пак ще погледнат какво прави Пипи
Дългото чорапче или Хари Потър. Няма значение, че това ще стане в интернет.
Апропо, един мой познат написа цяла статия за това, че книгите за Хари Потър не са никаква литература, а накрая сам си призна, че не е чел дори и страничка от романите на Джоан Роулинг.
Последните десетина изречения не са лирическо отклонение, те са опит, може би нещастен, да обяснят „феномена“ Нидялко.
Дайте да слезем на земята- Лазаров се явява вече сто пъти на избори и сто пъти печели мижави гласове. Ако мама и татко приемаха Нидялко като голяма и светла личност, нямаше ли досега да го изберат за кмет на Ямбол или да го пратят в Народното събрание?
Родителите на тези деца не са малоумници. Но и другото е вярно – в епохата на чалгата и криминалното забогатяване, те загубиха до голяма степен моралните си ориентири.Да не говорим за естетическите, ако изобщо са имали такива.
Като стана дума за морал, аз свирепо не обичам това понятие. Не го обичам, понеже го свързвам от ученическите си години с назидателно размахан пръст. Не съм бил хулиган, но съм минал през неизбежните лудории на детството. И през опитите да ни промият мозъците с поезията на Младен Исаев или с дебели книги с идеологически и морални заклинания, например.
Възпитанието, така си мисля, и естетическото, и моралното, трябва да става ненатрапчиво. Ненатрапчиво, но постоянно и фино.
Когато мутрите и чалга певачките под път и над път са тиражирани, показвани, интервюирани, възхвалявани, идва времето и на Нидялко.
И децата тичат към него и се редят за автографи.
Ние обаче не тичаме към себе си и към ближните си.
Вероятно се боим от това, което ще видим…
