Пловдивският апелативен съд увеличи наказанието, наложено на Георги Енев – Жоро Милионера, на 12 години затвор при първоначален строг режим.
Първоначално той бе осъден от Пловдивския окръжен съд на 8 г. затвор, като присъдата беше протестирана от прокуратурата пред Апелативен съд.
Георги Енев е признат за виновен в това, че на 22/6/12 г., като охранител-инкасо и ръководител екип при „G4S Securе Solution“, е присвоил 1 471 058,52лв., собственост на три банки и на охранителното дружество.
Пари са му били връчени в качеството на длъжностно лице да ги пази и управлява, а длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
Апелативният съд в мотивите си е преценил, че при обсъждането на смекчаващите отговорността обстоятелства Окръжният съд неправилно е приел като такова изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното деяние.
Разкаянието и съжалението за извършено престъпление не се извличат само от произнесени думи.
Подсъдимият е планирал и съзнателно е извършил тежко престъпление.
Целеният от подсъдимия резултат е постигнат.
Парите са отнети и скрити.
Не е ясно за какво съжалява подсъдимият.
Той е постигнал целта си, парите ги няма.
Доволен е от резултата и от присъдата, която не е обжалвал.
Доволството от извършено тежко престъпление не е смекчаващо отговорността престъпление.
Неправилно Окръжният съд е приел като смекчаващо отговорността обстоятелство затрудненото финансово състояние на подсъдимия и на преобладаващата част от българското население.
Подсъдимият е млад здрав, трудоспособен човек.
Същият е получавал заплата, която е била намалена поради допуснато нарушение.
Като е приел, че намаляването на заплатата поради допуснато нарушение и сключването на ипотечен договор с несъобразени с доходите на подсъдимия месечни вноски са смекчаващи отговорността обстоятелства – омаловажаващи такова тежко престъпление, Окръжният съд е допуснал грешка и е отправил непрофесионално и недопустимо послание към потенциалните извършители на подобни тежки престъпления.
Неправилно Окръжният съд е приел като смекчаващо отговорността обстоятелство възстановяването на щетата от застрахователя и от работодателя на подсъдимия.
Трудно е да се изложат разумни аргументи в подкрепа на тази теза.
Такива аргументи липсват и в мотивите към присъдата.
Не може да бъде прието твърдението, че с престъплението подсъдимият не е засегнал икономическия стабилитет на дружеството работодател и не е накърнил неговия авторитет пред настоящите и потенциални съконтрахенти.
Ако подсъдимият беше сключил застрахователен договор който да покрива причинените от него щети би могло това да се обсъжда в мотивите.
Случаят очевидно не е такъв, а и няма застраховател, който би сключил такъв договор с подсъдимия.
Неприемлива е и тезата, че допуснати пропуски в работата на работодателя са смекчаващо отговорността обстоятелство.
По делото е установено, че работодателят е създал надеждна организация за сигурността на превозваните пари и ценни пратки.
Непрекъснатото проследяване на колите със сателитна система от оператор и невъзможността да се проникне в касовото помещение са давали гаранция за опазването на пратките от външно посегателство.
Парите са отнети от вътрешен човек – служител на фирмата, на който са били поверени за пазене.
Работодателят е бил подведен от добрите данни за трудовата ангажираност на подсъдимия и през краткия период от постъпването му на работа до извършването на престъплението не е получил информация за неговите престъпни намерения.
Неправилно Окръжният съд е приел, че обществената опасност на личността на подсъдимия не е висока.
Очевидно съдът е имал предвид данните за личността на подсъдимия до извършването на престъплението и напълно е игнорирал начина на извършването на престъплението.
В случая е извършено особено тежко престъпление и подсъдимият след престъплението демонстрира упорита решимост да запази отнетите пари и да не възстанови причинената щета.
Преценката за обществената опасност на личността на подсъдимия следва да се изгради основно на обстоятелствата, свързани с начина на извършване на престъплението и последиците от него.
Следва да се приеме, че обществената опасност на личността на подсъдимия при извършването на престъплението е висока и остава висока и занапред.
При реализирането на очевидния замисъл да запази отнетите пари за себе си и да се ползва от тях, подсъдимият продължава да представлява опасност за обществото.
При определянето на размера на наказанието лишаване от свобода съдът е надценил смекчващите отговорността обстоятелства и е проявил прекомерна снизходителност.
Наказание в размер на осем години лишаване от свобода не би способствувало за постигането на целите на наказанието.
Нещо повече, подобно наказание би насърчило потенциалните извършители на подобни тежки престъпления.
Решението на Апелативния съд може да се обжалва или протестира пред ВКС в 15-дневен срок.
