От министерството на МОН съобщиха, че училищата ще получат тези пари за „неотложни нужди“ и „независимост“.
Не става ясно откъде ще дойдат парите и кога за близо 2500 училища.
Имало разговор с икономисти от Министерството. Според Клисарова за този брой училища, били нужни около 2,5 млн. лева.
Ако сметнем просто обаче броя на училищата по парите (2500×25 000), излиза над 60 млн. лева.
Подходът и новото решение са социални, но не и оперативни и съвсем адекватни.
Не се говори достатъчно, че България е с един от най-ниските проценти от бюджета си за образование.
Редно е да се почне от там и да се разисква това преди края на годината.
Не може един полицай да е с повече социални придобивки от един учител или преподавател в университет.
И не само това – базата, напредъкът, генерирането на идеи, дългосрочните планове, инициативите…
Въпросните пари, според министър Клисарова, нямало да се харчат за заплати, а за да подпомогнат някои „неотложности“ – особено на малките училища.
Получава се така – хем да имаме делегирани бюджети, хем да нямаме, за което сегашният министър е най-малко виновен.
Общо всички пари за заплати и разходи – идват в Общините, от там по определена формула, се разпределят по училищата.
От големите училища се взема някакъв процент от средствата и се „дава“ на малките.
Това не е тайна.
По този начин се обезсмислят пак делегираните бюджети, които са свързани с броя ученици.
Когато преди месеци се дигна шум около увеличението на учителските заплати с до десет процента, някои от учителите по селата взеха десетте си процента, защото съставът им е малко.
А някои от големите училища успяха да повишат заплатите с до пет процента, защото учителите им са повече (учениците и разходите също).
Друг път ще разказвам какво означава да се изключи ученик от българско училище за някакво провинение.
Ученик, който носи малко над хиляда лева.
Ами, ако за година си тръгнат десетина?
Бюджетът увисва.
Министърът казва, визирайки заплатите: „Може да има един минимум, така че да има справедливост при разпределяне на средствата“.
За какъв минимум с 250 евро (има-няма) учителска заплата, може да се говори? И къде по-малко?
Добра е идеята да се следи напредъкът на ученика, а не дали има само шестици, което не е възможно навсякъде. Не е и решаващо в днешно време.
Усилията били насочени и към новите Оперативни програми от Европа.
От преди продължава инерцията образование да се прави с общи приказки и пожелания – с еднократни разходи (обещания) и евентуални програми.
Клисарова говори за преференциални банкови заеми за учители и стипендии.
Това щяло да доведе и младите педагогически кадри.
Съмнявам се.
Не споменава и думичка дали ще се бори за по-висок процент за образование от бюджета до година.
…
Моля, синдикалистката Янка Такева да не взема отношение по училищни въпроси – не ѝ вярвам.
Не само аз.
