Разговаряме с един от най-добрите педиатри в Пловдив д-р Петър Николов от ДКЦ7, специалист с дългогодишна практика, за коклюша и мерките, които трябва да вземат родителите за децата си
Доктор Николов, как можете да опишете коклюш и срещите си с него при Вашите малки пациенти?
Случаят ме срещна изненадващо преди година с пациент – момче на три години. Семейството беше се върналоотчужбина и те споделиха тревогата от продължаваща повече от месецизтощителна кашлица. Докато търсехме обяснение и път за лечение, детето “изкашля“ диагнозата – беше пристъп на „магарешка кашлица“, която не бях срещал поредица от години. При подробната анамнеза се оказа, че болестта при детето се беше развила като по учебник. Поради заминаването в чужбина то имаше пропуски в имунизационния курс за коклюш/за неговата възраст/.
Увеличената заболеваемост от коклюш от началото на годината засили вниманието на хората и най-вече на родителите към особеностите и опасностите, свързани със заболяването.
Коклюшът е силно заразнозаболяване и към него са възприемчиви непреболедували и неваксинирани хора от всички възрасти. Причинител е бактерията Бордетелла (Bordetella). Коклюшът се предава по въздушно-капков път само от човек на човек – с пръските, отделяни при кашляне или в разговор от близко разстояние. При заболяването се атакува преди всичко дихателната система.
Най-уязвима е групата на новородените и децата до петгодишна възраст, които имат неукрепен имунитет и незапочнал или незавършен ваксинационен курс. Най-висока е тежестта на протичане на заболяването и смъртността при децадо първите 12 месеца от раждането.
Как протича коклюшът при децата?
В кабинетите на специалистите по детски болести извън болниците попадат най-често деца, които са продължили да кашлят повече от седмица-две.
Една до две седмици от контакт сболен от коклюш при децата започва лека кашлица, хрема, болки в гърлото и температура, която в повечето случаи не е висока. Състоянието обикновено продължава така около седмица-две. В този период заболяването е най-заразно и в същото време най-трудно за поставяне на диагноза. Част от симптомите могат да останат непроявени, скрити при някоидеца. Симптомите на този етап трудно се отличават от симптомите на други заболявания като бронхит, пневмония, заседнало в дихателните пътища чуждо тяло.
Постепенно кашлицата се засилва, зачестява, става мъчителна, изтощителна, пристъпите се появяват и през нощта. От кашлянето детето не може да си поеме дъх. Когато успее да поеме въздух, това става шумно, с характерен звук, оприличаван на магарешки рев – т.нар. реприз. Кашлицата често завършва с повръщане.
Особено тежко е протичането при децата до едногодишна възраст. Характерно е запушване на носа, кашлица или подобие на кашлица, посиняване на лицето до спиране за кратко на дишането. Храненетои приемът на течности са затруднени и заедно с повръщане това води до дехидратиране. Сънят е нарушен. Бързо се нарушава общото състояние на детето, лесно се прибавят допълнителни инфекции. За избягване на усложения с неблагоприятен изход при децата до едногодишна възраст е наложително хоспитализиране.
За по-големите децаи възрастните това тежко състояние продължава обикновено от две-три седмици до няколко месеца. Постепенно пристъпите се разреждат, стават по-леки, без реприз. Тези прояви могат да се завърнат при други инфекции на горните дихателни пътища месеци, дори година след разболяването.
Как се поставя диагнозата и се лекува коклюшът при малките?
В ранните моменти на заболяването поставянето на диагнозата е трудно. Това важи особено при деца извън организирани колективи – в повечето случаи е трудно да се установи дали и кога детето е имало конткакт със заразен. От съществено значение е наблюдението на родителитеза общото състояние на детето и проследяване на симптомите от началото на разболяването.Лабораторните резултати нямат специфична диагностична стойност. Валиден е резултатът от професионално взет материал за PCR тест.
В извънболничната помощ лечението се провежда от специалисти. Новороденитеи/или неимунизирани деца до едногодишна възраст или по-големи деца с усложнения се лекуват в болнични условия.
Каква е значението на профилактиката на коклюш за децата?
Справянето със заболяването, дори при поставена диагноза и започнато лечение, е продължително и има своята социална и икономическа цена. Засегнатите деца и родителите, особено ако децата са повече от едно,излизат за дълъг период от обичайното ежедневие (игра, учене или трудова дейност) и кръг на значими хора. Затова акцент се поставя върху профилактиката.
Към профилактиката се отнясат мерките за ограничаване на въздушно-капкови предавани инфекции. В същото време водещото средство ограничаване на възприемчивостта на организма към заболяването е имунизирането. Имунизиранетопредпазва от заболяване или прави по-леко боледуването. Имунизирането срещу коклюш съгласно Българския имунизационен календар е задължително. В епидемична ситуация имунизационният обхват може да бъде разширен – например при бременни и деца преди двумесечна възраст. Имунизациите се провеждат от личен лекар, който познава противопоказанията за поставяне на ваксина при всеки пациент.
В България покритието с ваксини, които стимулират защита от коклюш, като цяло е добро. Коклюшът в страната няма взривоопасно разпространение. При нас наблюдаваме постепенно, пълзящо предаване.
Какво препоръчвате на родителите, за да могат да действат трезво със заболяването коклюш?
- Понеже заболяването се предава от болен човек, оправдано е да се направи ограничаване на контактите вкъщи и в обществото. В детските колективи ограничаването се извършва с ежедневен филтър.
- Навременното провеждане на задължителните имунизацииможе да предпази от разболяване или да смечки тежестта на боледуването.
- Майките и хората, които се грижат за децата,разпознават добре всяка промяна в настроението на малките и готовността им да откликват на внимание, да се усмихват, промените в храненето, съня, играта или учебната им работа и поведението им при боледуване. Тези сведения могат да помогнат за навременното поставяне на диагноза и лечение на болестта, особено в групата на ненавършилите година.
- Заради това, че заболяването засяга водещо дихателната система, добре е децата да се предпазят от всяко допълнително затрудняване на дишането –да бъдат предпазени от среда, в която е запрашено от домакинство или ремонти, има цигарен дим, въздухът е засушен, както и наситен с изгорели автомобилни горива. Проветряването и хигиената в домакинството е засилено.
- В картината на заболяването се включва възможен рецидив на „магарешкото кашляне“, ако детето се изложи на контакт с боледуващи от други болести. Когато това обстоятелство е предварително известно, е оправдано срещата да се избегне.
- Няма ефект от самолечение при коклюш. По-добре е излишно обезпокояване на лекар, отколкото пропуск да се съобщят промени в симптомите или общото състояние. При новородените забавянето може да доведе до най-тежките последици.
Доктор Петър Николов е завършил Медицински университет Пловдив. Специалността му е Детски болести.
Доктор Николов има дългогодишна лечебна практика, административен опит и работа за организацията на детското здравеопазване в гр. Пловдив.
Професионалният му път е свързан най-продължително с Детска клиника на ВМИ Пловдив, както и като завеждащ детските отделения във Втора поликлиника /сегашно Второ ДКЦ/ и Окръжна болница Пловдив /сегашна УМБАЛ Пловдив/.
От 2010 година работи като педиатър в ДКЦ VII в Район Южен – Пловдив.
