Пловдивската премиера е на 11.12. от 18.00 часа в Галерия "Георги Божилов – Слона"
Автор plovdiv-online
Бай Ганю е универсален общочовешки тип на „зооегото” у човека социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на „междинните” общества, където съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни тоталитарни идеологии и технологии на властта. Това на висок културологичен стил е макротезата на проф. дфн Светлозар Игов в най-новата му книга "Бай Ганю" и бай Ганю. Загадъчната творба на проблематичния българин".
Творбата, издание на ИК Жанет – 45, ще бъде представена пред пловдивската културна общественост на 11 декември в Галерия "Георги Божилов – Слона" в Стария град от 18 часа. Проф. Игов ще обясни на място и защо твърди, че бай Ганьо трябва да се изписва като бай Ганю – чисто правописвен, но всъщност дълбоко културологичен спор за употребата на "ьо" и "ю" в българската азбука. Бай Ганю е многозначен образ-символ, който – макар и най-често използван като идентификационен инструмент за проблематизиране на цивилизационната принадлежност на българите – не е нито само национален, нито само социален, нито само цивилизационен тип, въпреки че в различни исторически периоди и у различни интерпретатори се акцентира именно върху „националното”, „социалното” или регионално-цивилизационното.
Проф. дфн Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийско. Литературен историк и критик, поет, есеист, романист, преводач. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1966). Специализира славянски литератури в Загреб и Белград (1967-1968). Асистент в Софийския университет (1967-1969). Редактор във в. "Литературен фронт" (1969-1970) и сп. "Съвременник" (1971-1977). Член на редколегията на сп. “Панорама” и “Сравнително литературознание” (1980-90). Главен редактор на сп. “Език и литература” (1994-2005). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. Защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура" (1978). От 1978 чете лекции по славянски литератури в Пловдивския университет.
За пръв път печата през 1960 г. във в. “Средношколско знаме”. Автор на повече от 1000 публикации в литературната периодика. Интересите му са в областта на: история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Преводач. Автор на антологии.
Негови творби са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици.
Интервю с проф. Светлозар Игов – Тук.
