Ще ви разкажа моята тазгодишна Коледна история.
Тя започна с едно пътуване до Македония. Точно когато трябваше да се връщам с колата (500 км.), ме повали стомашен вирус, какъвто за 58 години не ми се беше случвал (ще спестя подробности, но нощта беше безсънна). Бях в мотел (извън населено място, а и в населеното аптеки не работеха).
Тогава се появи моят ангел от Струмица.
Половината нощ ме държа на телефона (при непрекъснатите ми откази да не хваща такси за 100 км. след полунощ, за да ми носи лекарства). Другата половина от нощта мина в треска, повръщане, студена пот и тем подобни.
По едно време си казах: „Ке умра тук, нема връщане!“.
На сутринта обаче слънцето се подаде, а моят ангел пак се обади.
„Цела нок те мислам, Антон! – казва с най-благия глас, който съм чувал. – Идвам до час-час и половина!“
Отвръщам (кой знае как съм звучал), че ще се пробвам да тръгна все пак (неделя е, ама понеделник ей го, работа).
……………………….
Многоточието е безсмислено описание на пътя до първото кръгово при влизането в Струмица от западна посока.
Моят ангел е хванал такси и ме чака на бензинската помпа на кръговото с цяла торба илачи, подробни описания кое след кое и през колко време (колумбийската му съпруга е лекар), плюс бутилка вино за като се освестя.
Самият той едва е оцелял след изключително тежък ковид. Но на ангелите това им е работата – да страдат и да оцеляват – заради другите, да им помагат (а и да им напомнят за доброто, което съществува само чрез тях/нас).
Сега пише за ужаса да си неподвижен между живота и смъртта, когато в стаята ти внасят живи трупове, след часове ги изнасят (просто трупове), за да докарат други живи трупове, които на свой ред да изнесат.
Казали му – сатурацията ти е на смъртник. Но Господ си знае работата.
Ако не беше торбичката с илачите на моя ангел, едва ли щях да се прибера у дома. (Впрочем по АМ „Струма“ няма една бензиностанция, дето се вика – няма къде и да умреш, освен на пътя.)
Моят ангел е Никола Маджиров – чудесният и най-превеждан днес македонски поет.
Поради него никога няма да нарека Македония – Северна. Никога не бих спрял Македония от правото да се самоопределя, самооценява, самодарява.
Разбира се, от мен не зависи нещо особено.
Просто съм от хората, за които винаги стават чудеса.
И единственото, което мога да направя, е да благодаря.
Благодаря, Никола Маджиров!
***
На Никола Маджиров
Морето са́мо в себе си
само́ побира всичко.
Самодостатъчно добро –
след миг ще те погълне.
_______________________________
Здрава Коледа на всички!
При мен торбичките с подаръци не са под елхата.Под очите са.
Цял живот се опитвам да разбера какво искам да работя. Оказа се, че изобщо не искам да работя.
Г-н Баев,поздрави и пожелания от сърдце за здраве и благоденствуване!Хвала!