Кой продава алкохол на децата ни?
Към днешна дата фабулата е следната: на видео се вижда прав колега, който говори за години, очевидно от историята. Учениците реагират на онова, което казва. Не е много шумно, но не е и тихо. Под чина, в редица до прозореца, се вижда девойка, която пие от бутилка. Също така хълца. Историкът гледа в другата посока, съобразно нечии реакции, не е до катедрата, в близост е до първия чин. Училището е СУ „Св. Патриарх Евтимий“ в Пловдив. Някой от последните чинове снима, гърбовете на околните закриват пиещата.
Имам лош спомен. Не беше скоро. Ученичка се напи на зимуване и се наложи да остана с нея в габровската болница. Решила да пристане (в десети клас) на местно момче. Сторило й се, че ако я оставят в болница, това може да се случи. Иначе било невъзможно. Не успях да предвидя какво му се върти в главата на едно момиче на шестнадесет. Стоях до леглото на И., самата аз неопитна в борбите с „алкохолния туризъм“ на учениците, и се питах какво и кое не е наред. Дори не знаех, че може да се тръгне на екскурзия с толкова алкохол в багажа. В друг случай, и по-късно, родители са ми се обаждали след зимуване да върна алкохола, иззет саморъчно от мен, защото бутилката имала сантиментална стойност…
Кой продава алкохол на децата ни? Има ли статистика точно по този показател колко и кои обекти са санкционирани. Защо заведенията са пълни с непълнолетни?
Геометрични проекции
Очевидно при фотографите и учителите не винаги е възможно да се определи реално изобразения предмет, колкото и точно да е „предаден“ той. Често фотографията води към перспективни грешки. Перспективата на учителя не е като тази на чертожника и инженера. Нямаме обекти срещу себе си, които да са с непроменливо точно описание. Шлосерът, стругарят и зидарят може да изпълнят „поръчания предмет“, съгласно желанията на поръчителя, в случай, че имат технически чертеж, по който се виждат всички размери на начертаните линии… По каква ос трябва да се движи един учител, за да види „линиите в дълбочина“ или да предположи, че в училището е внесен алкохол, купен от близък магазин…
Образованието в цифри
Според Института за изследване в образованието 49, 8 % от учителите се чувстват подготвени да използват ИКТ в клас; 46, 3 % се чувстват подготвени да управляват класната стая; 37, 3 % се чувстват подготвени да преподават на учениците с различно равнище на способности; 25, 5 % от нашите учители се чувстват подготвени да преподават в мултикултурна среда. Предлагам да се добави питането: Колко процента от българските учители могат да видят ученик под чин с бутилка водка?
Страхът от проблема
Помня, че когато Меглена Кунева стана министър, спусна неформално нареждане на началниците на РУО, зорко да се брани системата от скандали. Мисля, че това е вреден соцприйом за замитане на проблеми. Докато не започнем да изговаряме на глас спокойно какво се случва в образованието, нищо добро не ни чака. Покрай случая с пиещата директно от бутилка ученичка в час, си дадох сметка колко плашещо е това за току-що дипломирани учители, и колко еднакво реагират директорите от страх. В яда си, набеденият колега от злополучния час, отбеляза как никой не мисли за ученика и образованието. Иска ми се да се подкрепя наивността, коректността и емоцията у хората, които тепърва влизат в системата и ще преподават на децата ни, а не хитростта, безгръбначието и обиграността. МОН са известни с това, че се огъват пред всичко, най-вече пред т.нар. обществено мнение и скандалите. А днес скандал може да се създаде от всичко, стига човек да си науми.
Изключително много колеги се оплакват от лоша дисциплина в час. От синдикат „Образование“ поискаха оценка за поведение на учениците, но това не е прието под никаква форма все още. Знам, че има програми за съвсем млади колеги, виждала съм как няма кой да им покаже къде се пишат отсъствия или оценки.
И стига с този мним авторитет и лепене на етикети на училищата, навсякъде: от малкото селце, до голямото училище трябва да има качество и растеж в образованието.
Училището е част от обществената сфера
Изключително лош и циничен български се говори навсякъде. Не бива да се забравя, че освен до големите: новини, предавания, снимки и всичко останало, стига и до малките от различни възрасти. Това са модели, които идват към неукрепналите и някак започват да им влияят. Давам един безобиден пример: питам ученик защо закъснява, отговаря ми, че е правил „един руменрадев“. От после се досещам, че това е набирането на лоста на българския президент, на което момчетата са дали име.
***
На г-жа Стоенчева (директорката на Патриарха, бившата Лиляна), искам да припомня, че в училище няма кой знае каква йерархия, колкото очевидно й се иска: всички сме учители, някои им се занимава с административна работа, намират си политически протекции, стават директори и изпълнители (често) на поръчки от различен порядък.
Иначе продължавам да твърдя пред собственото си и чуждите деца, че най-амбициозните, най-умните и порядъчните сред тях ще са успели. У нас.
Дияна Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни всекидневници, както и в литературни издания и сборници. През 2016 г. излиза първият й роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго“). Предстои да излезе вторият й роман „Невинни“ (изд. „Ерго“, 2020).
